Най-големият в света производител на въглища, Русия, планира да увеличи производството и износа си през следващите 15 години. Предвижда се руският дял на световния пазар за износ на въглища да нарасне до 25 процента от сегашните 11 процента.

Според проектодокумента за държавна стратегия, издаден от министерството на енергетиката на Русия, производството ще нараства до 448-530 милиона тона годишно към 2024 г. и до 485-668 милиона тона годишно към 2035 г.

Вътрешното потребление на въглища ще се увеличи с над 12 процента; в момента то възлиза на около 196 милиона тона годишно. Азиатско-тихоокеанските държави, Югоизточна Азия, Близкия Изток и Африка ще продължат да бъдат основните пазари за руски въглища.

Русия вече изнася значителни количества въглища за Китай (около 30 милиона тона годишно), но все още има голям потенциал за увеличаване на износа към него през следващите години. Министерството на енергетиката очаква износът за Китай почти да се удвои през следващите 10 години до 55 милиона тона.

Друг азиатски пазар, Индия, също планира „значително увеличаване покупките" на коксуващи въглища от пристанищата в Далечния Изток на Русия. Виетнам вече утрои покупките си на руски въглища след пускането в експлоатация на няколко нови въглищни централи. Междувременно Американската администрация за енергийна информация (EIA) очаква Русия да изпревари Индонезия като водещ износител на термични въглища в рамките на това десетилетие.

Добивът на въглища е ключова индустрия в Русия от дълго време, като производствените разходи са сред най-ниските в света.

В комбинация с транспортните разходи, предимно за железопътен транспорт, тези фактори правят крайната цена на руските въглища почти сравнима с цените, предлагани от някои от основните световни конкуренти на Русия, като Австралия и Южна Африка.

В момента руските транспортни власти разглеждат възможностите за разширяване на експортния капацитет на въглища, което се превърна в най-важната изнасяна стока по отношение на железопътната пропускателна способност. Те планират да започнат по-активно развитие на железопътната и пристанищната инфраструктура, включително разширяване на капацитета на Трансибирската и Байкало-Амурската железопътни линии.