Американският президент Доналд Тръмп предупреди, че САЩ възнамеряват да увеличават своя арсенал от ядрени оръжия "докато на хората не им дойде акъла", което предполага, че възнамерява да приложи тази мярка като натиск върху Русия и Китай.
В обръщение към журналисти, президентът повтори предишните си изказвания, че Русия не спазва разпоредбите на Договора за ракети със среден и малък обсег (INF), обвинения, които Москва категорично отхвърля.
"Русия не е спазила договора, нито по форма, нито по дух", повтори Тръмп пред репортери извън Белия дом, преди да напусне митинг в Тексас.
"Докато на хората не им дойде акъла, ще го изградим", предупреди той, позовавайки се на американския ядрен арсенал. "Когато го направят, всички ние ще бъдем умни и ще спрем. Не само ще спрем, но ще го намалим, нещо, което бих искал да направя", каза Тръмп.
На въпроса дали предупреждението му трябва да бъде взето като заплаха, Тръмп потвърди това. "Това е заплаха за всеки, включва Китай, включва Русия", заключи той.
По-рано руският президентски говорител, Дмитрий Песков, заяви, че американски изход от договора INF е тревожна възможност, която ще направи света по-опасно място. "Тези стъпки, ако бъдат взети, ще превърнат света в по-опасно място", каза Песков. "Дори само намеренията на САЩ да се оттеглят от споразумението са дълбоко тревожни", добави той.
Междувременно руският външен министър Сергей Лавров посочи, че Русия ще определи позицията си по договора след като САЩ дадат официална информация за техния статут и намерения, като подчерта, че изявленията на американския президент може да не означават излизане от споразумението, а намерението му да го промени.
От своя страна китайското министерство на външните работи заяви в понеделник, че "едностранното оттегляне от споразумението ще има отрицателен многостранен ефект".
В този контекст, политическият анализатор Карлос Алберто Перейра Меле вярва, че фактът, че Доналд Тръмп взема решение за договора без да се консултира със своите съюзници, показва, че последните заемат, в очите на Вашингтон, пасивно отношение към определящите проблеми на международната политика.
