Всичко стана бързо, само за една седмица.

Отначало влязоха в сила санкциите срещу Иран, иранският риал падна за 1-2 дена на ниво 120 хиляди за един долар.

След това президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговият заместник Майк Пенс, изстрелвайки няколко антитурски залпове, казаха, че на Турция ще й стане тежко, ако намиращият се на подсъдимата скамейка американски пастор не бъде освободен.

Лирата тръгна да пада и в момента на написването на тази статия продължава да пада.

След това САЩ обявиха за въвеждането на нови икономически санкции срещу Русия заради нападението над бившия агент на КГБ Сергей Скрипал.

В резултат рублата започна да пада бързо.

Очевидно е, че тези три страни, които за една седмица се приближиха до ръба на икономическата пропаст, имат обединяваща особеност: те действат заедно в Сирия така, че да не допуснат крах на правителството на Башар Асад и поне в момента не позволяват да се създаде кюрдско политическо образование в ролята на пешка на САЩ в региона.

При разширяване на гледната си точка може да се види, че две от тези три страни създават труднопреодолими прегради за проекта «Голям Близък Изток».

Защо на Русия й е важно да направи това — не е трудно да се разбере: след разпада на СССР Русия на глобално ниво изгуби своята конкурентноспособност, на регионално ниво тя както и преди вижда целите на САЩ, като увеличаване на влиянието, разполагането на военна сила, и има възможност да използва действия, които да попречат на този дипломатически, политически и икономически натиск.

А причините за противопоставянето между Иран и Америка не е нужно да търсим дълго.

Правителството на Техеран, което, започвайки от революцията през 1979 година счита САЩ за «големия сатана» и е убедено, че САЩ особено чрез подстрекателство на администрацията на Тръмп от страна на Израел ще пристъпи към реализирането в Иран на план за смяна на режима, възприема САЩ като пряка заплаха за своето национално съществуване и се опитва да възпрепятства всяка крачка на САЩ в Близкия Изток.

От всички тези три страни Турция се намира в най-интересната ситуация.

Ердоган се хвалеше, че е съпредседател на ВОР, но когато Ердоган и Фетхуллах Гюлен престанаха да бъдат съюзници и станаха врагове, Ердоган започна да се кара и с покровителстващите Гюлен САЩ.

А може би САЩ от началото на тази вражда не виждаха нищо лошо в това да игнорират тревогите на ръководството на Партията на справедливостта и развитието в Турция относно опънатия над Гюлен чадър.

От сега нататък всяка стъпка на партията на Ердоган, посягаща върху мрежата на Гюлен, рискува да се превърне в конфликт с Вашингтон.

Например, когато се появи информация, че един от приближените до ръководството на ПСР бизнесмен се е опитал да вкара Гюлен в Турция, плащайки хиляди долари на първия съветник на Тръмп по националната сигурност Майкъл Флин, във Вашингон това предизвика голямо недоумение.

Защо сега?
Най-много въпроси от гледна точка на избора на администрацията на Тръмп от момента на вземане на решението за санкциите/наказателните мерки по отношение на Турция, Русия и Иран предизвикват новите икономически санкции срещу Русия, защото от момента на отравянето на Скрипал изминаха четири месеца.

Защо санкциите бяха обявени сега?

В дипломацията и в международните отношения такъв род събития крайно рядко носят случаен характер.

От гледна точка на общата перспектива няма да бъде грешка да твърдим, че изборът на тези три страни едновременно в качеството си на мишена съответства по-скоро на вътрешнополитическите сметки на САЩ, отколкото на техните планове за реконструкция на Сирия и като цяло в Близкия Изток.

Тръмп реши на всяка цена да спечели изборите през 2020 година и да остане стопанин на Белия дом до 2024 година.

Първото препятствие, които стои пред него по този път са стремително приближаващите се междинни избори за Конгрес.

Ако на тези избори, на които напълно ще се преизбира Палатата на представителите и една трета от членовете на Сената, Демократическата партия вземе контрола дори на една от двете палати в законодателния орган, под въпрос ще се окаже не дори победата на Тръмп на изборите за 2020 година, а възможността той да запази президентското си кресло преди тези избори.

Специалният прокурор Робърт Мълър, който понастоящем разследва намесата на Русия в изборите през 2016 година, продължава бързо да затяга примката около шията на Тръмп.

Конгресът, оказал се след междинните избори под контрола на демократите, без никакви усилия може да свали Тръмп от длъжност.

Затова до 6 ноември, когато ще се състоят междинните избори, Тръмп трябва да покаже на приятелите и на враговете си, че неговата политика дава резултати.

По повод екстрадицията в САЩ на пастора чрез оказване на натиск срещу Турция Тръмп угодничи на евангелисткия електорат.

С влизането в сила на санкциите срещу Иран започна да протрива ръце еврейското лоби в САЩ и правителството на Нетаняху в Израел.

А отчитайки бурната реакция, която предизвика както сред електората на Републиканската партия, така и сред разузнавателните организации в САЩ изявлението на Тръмп по време на съвместната пресконфренция след срещата с президента на Русия Владимир Путин в Хелзинки миналия месец, санкциите срещу Русия могат да се разглеждат като маслинова клонка, протегната към тези кръгове.

ЦЕЛТА НА САНКЦИИТЕ

Без съмнението е, че най-важното от санкционните решения на Тръмп, които могат да повлияят не само върху регионалните, но и върху глобалните баланси на силите от дългосрочна и стратегическа гледна точка, ще бъдат тези, които са насочени срещу Иран.

Макар открито да не се говори за това, не е нужно да си прорицател, за да разбереш, че тези санкции целят свалянето на ислямския режим в Иран.

Експертите, които внимателно следят международната дипломация, отбелязват, че в случай на свалянето на ислямския режим в Иран нито САЩ, нито която и да е друга сила има план «Б» по отношение на следното: кой може да бъде алтернатива на управляваща власт в тази страна.

Но за Вашингтон, а по-точно за ЦРУ, липсата на готов алтернативен сценарий не е източник на сериозно безпокойство.

Нека само да започне политическият хаос, а западните разузнавателни организации няма да изпуснат възможността да се възползват от създадената нестабилност.

Най-добре се лови риба в мътна вода.