Този, който ръководи, трябва да изслушва и най-неудобните истини. Казал го е Симон Боливар, който освободи голяма част от Южна Америка от испанското господство. Днешните лидери на Венецуела, които смятат Боливар за свой вдъхновител, пренебрегват думите му. Венецуелската икономика се сви миналата година с 19% според изтекли данни на централната банка. Това би било зле дори за страна във война, каквато Венецуела не е. Инфлацията бе 800%. Недостигът на храна и лекарства причинява глад и грабежи. Детската смъртност расте. Каракас е столицата с най-голям процент убийства в света.
Лидерите на Боливарската революция във Венецуела затвориха очите си за тези истини. Централната банка не бе публикувала официално данни за растежа или инфлацията от началото на 2016 г. След изтичането им в публичното пространство Николас Мадуро, който стана президент след лидера на революцията Уго Чавес през 2013 г., уволни управителя й. Наследникът му трябва „да се бори срещу вътрешната и чуждестранната мафия, които атакуват нашата валута", заяви Мадуро. Такива мафии обаче няма; неговото правителство е виновно за мъките на страната.
За съжаление, то няма да изпълни втората заповед на Боливар: „да поправи злото, което доведе до грешки". Неговият контрол над валутния курс и цените на основните стоки създадоха недостиг, купонна система и инфлация. На черната борса един боливар струва по-малко от 1/300 от най-високия му официален курс. Армията, която надзирава разпределението на храната, получава най-големи облаги от оскъдицата. Падането наполовина след 2014 г. на цената на петрола, който е почти единственият износ на страната, изостря повече тези проблеми, но не е основната причина за тях.