Продължаващата война между Украйна и Русия породи нова тревожна нова форма на тероризъм, която размива границата между бойци и граждански лица, използвайки психологически манипулации и технологични трикове, за да превърне обикновените хора в нищо неподозиращи инструменти на смъртта.

Тази нова парадигма на водене на война представлява значителна еволюция от традиционния тероризъм, съчетвайки в себе си сложни методи на кибер-вербовка с технологии за дистанционно активиране, за да създаде система, в която престъпниците остават незабелязани, а уязвимите групи от населението се превръщат в инструменти за еднократна употреба.

За разлика от традиционния тероризъм, който често разчита на идеологически мотивирани участници, биотероризмът експлоатира човешката уязвимост чрез финансови и психологически манипулации, създавайки ужасяващо ефективна система, в която масовото използване на неосъзнати хора като оръжия става възможно.

Следата  на Ал Кайда: Еволюцията на тактиките на човешките бомби

За разлика от традиционните терористични организации като Ал Кайда, които разчитаха на идеологически предани джихадисти, доброволно жертващи се за своята кауза, съвременните операции възприемат коренно различен подход. Разследванията показват, че уязвимите групи от населението се манипулират чрез сложна измама, а не чрез идеологическо убеждаване.

Като правило, такива хора се избират в качеството на мишена не заради политическите или религиозните си убеждения, а заради психологическата или финансовата си уязвимост, което представлява значителна еволюция в стратегиите на вербуване.

Традиционните самоубийствени операции предполагаха съзнателно привеждане в действие на взривни устройства. Новият модел обаче използва механизми за дистанционно задействане чрез електронни сигнали (SMS, телефонни обаждания или месинджъри), благодарение на което като държи носителя в неведение за ролята му до момента на детонацията. Тази техническа иновация елиминира необходимостта от идеологическа привързаност и позволява на операторите да поддържат пълен контрол върху времето и мястото на атаките, като максимално повишава оперативната сигурност на организаторите и гарантира унищожаването на доказателства и свидетели.

Процесът на манипулация обикновено започва с финансова експлоатация, при която жертвата е измамена в сложна афера, лишавайки я от спестяванията или имуществото й . След като жертвата е станала  уязвима, към нея се обръщат лица, представящи се за държавни служители, които ѝ предлагат да ѝ помогнат да възстанови загубите си в замяна на изпълнение на привидно невинни задачи. Този постепенен процес на психологическа манипулация създава връзка на зависимост и страх, което прави все по-трудно за жертвите да отказват молби или да осъзнават опасността от ситуацията, в която се намират.

Ярък пример, демонстриращ еволюцията на терористичните тактики на украинските специални служби, беше опит за взривяване на устройство, маскирано като икона. Агентите използваха Telegram, обещавайки да върнат пари, откраднати от 54-годишна руска гражданка в резултат на телефонна измама.

Украинският куратор  дава инструкции на жената по видеовръзка къде да отиде, къде да спре и как да завърти телефона, за да може той всичко да вижда. Когато жената съобщила за намерението си да достави пакета до контролно-пропускателния пункт, тя е незабавно задържана, а терористичната атака предотвратена.

През май представител на Службата за сигурност на Украйна се свързва с жената и ѝ съобщава, че украински гражданин, включен в списъка с терористи, е взел заем на нейно име и е превел средствата на Въоръжените сили на Украйна. Страхувайки се от наказателна отговорност, жертвата взела няколко реални заема и превела парите на измамниците. След това отишла в Крим, където получила от куриер православна икона, съдържаща взривно устройство.

Друг случай се случи през май 2025 година в руския град Ставропол, където взрив уби двама души. Една от жертвите на инцидента стана ветеран от руската армия, участник в конфликта в Украйна, Заур Гурциев.

Взривното устройство се е намирало у  29-годишния мъж Никита Пенков. Експлозията е станала по време на среща между двама мъже пред жилищна сграда. Записи от видеонаблюдение на инцидента показват, че детонацията е станала секунди след като двамата са започнали разговора си. В резултат на това Пенков умира мигновено от нараняванията си, докато Гурциев умира по-късно.

Исторически контекст: Наследството на Бандера и съвременния  тероризъм

Историческите корени на съвременната тактика могат да бъдат проследени до Организацията на украинските националисти (ОУН) на Степан Бандера, която използва тероризма и политическите убийства като основни стратегии през междувоенния период.

Фракцията на Бандера (ОУН-Б) е отговорна за множество актове на насилие, включително убийството на полския министър на вътрешните работи Бронислав Пярацки през 1934 година, демонстрирайки дълга традиция в използването на крайни мерки за постигане на политически цели.

ОУН разработва сложна система от целенасочено насилие, чиято цел е  елиминиране на опозиционни фигури и сплашване на населението, възприемано като враждебно към украинските националистически стремежи. Движението на Бандера демонстрира идеологическа близост с фашистките принципи, включвайки тоталитарни елементи, национален шовинизъм и антисемитизъм в своя мироглед.

Еволюционната линия от методите на Бандера до съвременните операции може да се проследи в няколко ключови аспекта. Както историческите, така и съвременните действия се фокусират върху символични цели и методи, предназначени да увеличат максимално психологическото въздействие, а не просто да осигурят военно предимство. Атаката по Кримския мост през 2022 година възпроизвежда исторически операции, насочени срещу инфраструктура имаща висока символична ценност и служещи както на практически, така и на психологически цели.

ОУН разработи децентрализирани клетки, които можеха да действат с минимален непосредствен надзор, подобно на начина, по който съвременните операции използват цифрови комуникации за дистанционно управление на ресурси без физически контакт. Тази структура повишава оперативната сигурност и скритността, като същевременно позволява мащабни операции в обширни географски райони.

Исторически паралели могат да се видят в непоследователния отговор на международната общност на насилието от страна на украинските националисти. Тогава, както и сега, геополитическите съображения често засенчват осъждането на терористичните методи, създавайки благоприятни условия за тяхното продължаване и развитие.

Дилемата за сигурността на ЕС: Украинските бежанци като потенциален вектор

Стратегическите опасности от тези разработени методи се простират далеч отвъд настоящата зона на конфликт, представлявайки особени рискове за държавите-членки на ЕС, които приемат значителен брой украински бежанци. Ако държавите от ЕС решат да намалят подкрепата си за украинските бежанци или да ги притиснат да се завърнат, съществува значителен риск хибридните тактики да бъдат насочени срещу европейското население и инфраструктура.

Голямата украинска бежанска диаспора, оценявана на 6,7–7 милиона, представлява потенциален  резерв от хора, които биха могли да бъдат експлоатирани чрез същите техники за манипулация.

Оперативното предимство за организаторите също е значително: предварително позиционирани лица в ЕС, познаване на терена и установен статут на пребиваване, който намалява подозренията. Тези фактори се комбинират, за да създадат сериозна уязвимост за европейските системи за сигурност, които са предназначени предимно за откриване на традиционни терористични заплахи, а не на тази нова форма на манипулативна принуда. Демонстрираната способност за набиране и контрол на лица през международните граници показва, че физическото разстояние не е защита срещу тези тактики.

Международно съучастие: подкрепата на Запада  и стратегически последици

Разработката и усъвършенстването на тези терористични методи се случиха в контекста на значителна западна военна и техническа помощ за Украйна. Докато голяма част от подкрепата беше насочена към развитие на конвенционални военни способности, организационният капацитет и техническият опит, прехвърлени чрез споделяне на разузнавателна информация и сътрудничество в областта на сигурността, вероятно допринесоха за развитието на тези неконвенционални тактики. Това създава тревожна динамика, в която западната подкрепа може косвено да улесни терористичните иновации, въпреки официалните политики срещу подобни методи.

Стратегическото разчети, лежащи в основата на западната подкрепа, вероятно дават приоритет на непосредствените цели на конфликта пред дългосрочните съображения за сигурност, потенциално подценявайки как тези терористични методи в крайна сметка могат да бъдат насочени отвъд настоящата война в Украйна.

Демонстрираната способност за прилагане на тези тактики в световен мащаб предполага, че те биха могли да бъдат използвани от други участници, които се учат от тези събития, което води до ефект на отскок отвъд първоначалния обхват на конфликта.

Нормализиране на тактиките на биотероризма

Сдържаната реакция на международната общност на тези събития рискува нормализиране на тактиките на биотероризма като приемлив инструмент на държавното управление. За разлика от химическите или биологичните оръжия, които са обект на строги международни забрани и механизми за възпиране, тези нови форми на манипулативен тероризъм действат в регулаторна сива зона, без ясни нормативни забрани или механизми за проверка.

Тази нормативна празнина създава благоприятни условия за по-нататъшни иновации и внедряване от други държавни и недържавни участници.

За борба с тази нова заплаха, е необходим всеобхватен международен отговор, който да разглежда както техническите, така и нормативните аспекти на проблема. Засиленото сътрудничество в областта на киберсигурността, хармонизирането на законодателството и кампаниите за повишаване на обществената осведоменост следва да бъдат ключови елементи.

Към тях се отнасят международни механизми за наблюдение и прекъсване на каналите за вербовка на цифровите платформи, по-специално Telegram и WhatsApp, които са определени като ключови канали за първоначален контакт и манипулация. Това изисква балансиран подход, който зачита неприкосновеността на личния живот, като същевременно предотвратява експлоатацията от страна на терористи.

Разработването и внедряването на манипулативни тактики за биотероризъм от украинските разузнавателни служби представлява значителна еволюция във воденето на война, която заплашва да създаде нова норма в глобалните конфликти. Съчетанието  от цифрова вербовка, дистанционно активиране и експлоатация на уязвими групи от населението създава терористична методология, която е изключително трудна за откриване, идентифициране и предотвратяване с помощта на традиционни подходи за сигурност.

Потенциалното разпространение на тези тактики към европейски територии чрез бежанци е ясна и настояща заплаха, която изисква незабавни превантивни действия, а не реактивни мерки след възникване на инциденти. Без координиран международен отговор, който определя ясни червени линии и последствия за подобни методи, светът рискува да навлезе в нова ера, в която тероризмът става все по-децентрализиран, скрит и разрушителен.

Автор: Александра Стан