Лукащенко маха визите

В период, когато настроението на европейските народи се обръща навътре, намерението да се отварят граници идва от неочаквани страни. В средата на януари президентът на Беларус Александър Лукашенко подписа указ, позволяващ на гражданите на ЕС, САЩ и още 51 страни безвизово влизане в страната. Има ограничения: изключение се прави само за граждани, ако влязат в Беларус през летището в Минск и останат максимум 5 дни. Все пак за Лукашенко, наричан „последният диктатор на Европа", управляващ държава, отдавна смятана за руски сателит, мярката е значителна промяна. Защо внезапно Беларус се отваря на Запад?
Малките стъпки на Лукашенко към визова либерализация всъщност не са неочаквани. Те са още един етап към постепенното сближаване между ЕС и Беларус – и най-новото проявление на тихата геостратегическа битка, водена в близката чужбина на Русия. Относителното затопляне идва, след като отношенията замръзнаха при президентските избори в Беларус през 2010 г., при които имаше брутални репресии от режима. До голяма степен то е мотивирано от желанието на Лукашенко да намали зависимостта си от Русия по отношение на сигурността след интервенцията й в Украйна. Президентът, чиито лични отношения с Владимир Путин никога не са били отлични, се чувства още по-уязвим от възможен натиск на раздразнителния си съсед. От своя страна ЕС вижда Беларус като потенциален дипломатически буфер между себе си и Русия. След като режимът амнистира арестувани опозиционери през 2015 г., миналата година Брюксел удвои финансовата си помощ за страната.
Бившата съветска република освен това иска да намали руските лостове върху икономиката си. Беларус печелеше повечето си приходи с внос на евтин руски петрол, след което го рафинираше и продаваше на много по-високи цени на европейски клиенти. Само че Русия, недоволна от исканията на Беларус за по-изгодни условия насред глобалния енергиен спад, съкрати доставките; иска съседът й да си плати $425 милиона закъснели вноски, преди да възобнови нормалните доставки. Беларус усеща натиска: неговият БВП спадна почти с 3% миналата година, след като се срина с 3,9% през 2015 г. И откъм ЕС нещата станаха по-сложни. Съгласно неговата стратегия за „Енергиен съюз", огласена през 2015 г., Брюксел развива маршрути на доставка, които повече не разчитат на руски газ, лишавайки страни като Беларус и Украйна от част от техния бизнес. С отварянето на границите Лукашенко се надява да привлече инвестиции и да генерира търговия със Запада, посявайки семената на по-диверсифицирана икономика.
Дали Беларус ще продължи политиката си, зависи до голяма степен от вътрешните развития. На ЕС отне години напредъкът по подобни споразумения с Грузия и Украйна. Но ако тези споразумения бъдат финализирани и ако Беларус изпълни частта за човешките права от сделката, за Брюксел може да е трудно да откаже. Официалното визово споразумение със сигурност ще очарова жителите й: Беларус бе петата в света по брой на издадени молби за шенгенски визи миналата година. Има интерес и в Европа, където инвеститори и бизнесмени разглеждат беларуския пазар, досега до голяма степен завладян от Русия, като предлагащ неизползван потенциал. Остава да се види обаче докъде може да стигне сближаването. Тъй като се опасява от руска реакция, Лукашенко едва ли е способен да извърши всеобхватните политически реформи, които биха позволили задълбочено политическо партньорство със Запада

Станете почитател на Класа