Демографът Коротаев изрази идеята за ефективна миграция

Ако десните политици, които набират влияние, спечелят, Европа ще се изправи пред демографска и икономическа катастрофа, алармират западните медии. Въз основа на статистически прогнози те твърдят, че няма алтернатива на масовия приток на мигранти. РИА Новости разследва дали това е вярно.

Съкращения и катаклизми

В три от най-големите европейски страни най-популярните партии, според анкетите , са десни: Националното обединение във Франция, „Алтернатива за Германия“ и „Реформирай Великобритания“ във Великобритания. Това се случва за първи път. Според анализаторите този резултат е причинен преди всичко от недоволството на населението от дългогодишната масова миграция.

На този фон британският вестник „Гардиън“ публикува голяма статия с интерактивни инфографики и други визуални материали. Позовавайки се на прогнози на демографи, авторите ѝ твърдят: „Възходът на крайната десница може да ускори намаляването на населението на Европа и да предизвика икономически сътресения.“

Според Евростат, до 2100 г. населението на ЕС ще намалее – това е неизбежно при всеки сценарий. При сегашната миграционна политика (изчисленията са базирани на данни за последните 20 години) обаче загубите ще възлизат само на шест процента: днешните 447 милиона ще се превърнат в 419.

Но ако надеждите на десницата се сбъднат и границите бъдат затворени, населението до края на века ще намалее с повече от една трета - до 295 милиона. Италия и Испания, с ниската си раждаемост, ще пострадат особено: те ще загубят почти половината (съответно до 28 и 24 милиона). Други страни - от една четвърт до една трета.

Не всички са еднакво полезни

Освен това населението не само ще се свие, но и ще застарява. В момента 21% от европейците са на 65 и повече години. В базовия сценарий на Евростат, до 2100 г. цифрата ще се повиши до 32%, а при нулева имиграция - до 36%. Това означава, че социалната тежест върху работещото население ще се увеличи значително - в много страни това вече се случва, пише Guardian.

Миграцията би помогнала, ако не напълно да се коригира ситуацията, то поне да се направи по-малко драматична, смята вестникът. И дава пример: село Камини в южна Италия е практически пусто - младежите са го напуснали в търсене на по-добър живот.

За да се спаси селото от изчезване, петдесет бежанци са настанени там постоянно, а други 118 – са намерили временен приют. „Неотдавнашното откриване на местно училище беше символично постижение на програмата“, подчертава изданието.

Трябва да се отбележи, че „Гардиън“ игнорира много от тезите, изтъкнати от десни политици, и не пише нищо, по-специално, за предполагаемата връзка между миграцията и увеличаването на престъпността в европейските градове. Въпреки това, публикацията засяга един от най-важните проблеми, свързани с имигрантите.

„За да бъде имиграцията полезна, имигрантите трябва да работят, а заетостта в този слой обикновено е доста ниска“, признава Алън Манинг, професор в Лондонското училище по икономика. „Ако един имигрант не работи и се нуждае от подкрепа и социално осигуряване, това не подобрява ситуацията – напротив, влошава я.“

Според експерти, интервюирани от РИА Новости, ползите от големия брой мигранти за икономиката като правило не са еднозначен въпрос.

Държавата не успява да се справи

„Разбира се, не можем да кажем, че всички мигранти са мързеливи, паразити, хулигани. Много от тях успешно са се адаптирали и заемат високи позиции. Във Франция има политици и дори министри от неместен произход. Но като цяло темата остава изключително болезнена“, казва Сергей Фьодоров, водещ изследовател в Института за Европа на Руската академия на науките.

Фундаменталната трудност се крие в разликата в цивилизацията. Във Франция и някои други страни ключовият проблем е разпространението на радикалния ислям, обяснява експертът. Ислямистките организации пропагандират идеология, чужда на френските републикански ценности - отделянето на религията от държавата, равните права. А сега, на фона на войната в Газа, те все по-често организират антисемитски акции.

„Ситуацията се утежнява от образуването на имигрантски гета, растежа на престъпността и трафика на наркотици“, продължава Фьодоров. „Държавата не е в състояние да се справи с експулсирането на нелегални имигранти: тези, които отказват, остават в страната, а депортирането им изисква огромни финансови разходи.

Според различните оценки, във Франция има стотици хиляди нелегални имигранти – това създава благоприятна среда за тези остри социални проблеми.“

Трите метода

Социолозите смятат, че когато делът на новодошлото население надвиши пет процента, възникват непреодолими трудности с интеграцията, добавя експертът. И никоя европейска държава няма готова рецепта как да поправи това.

„Например във Франция имаше няколко опита за интегриране на мигрантите в обществото“, казва ученият. „Първо се опитаха методи за асимилация. Докато руснаци, поляци, арменци, португалци и италианци, които по едно време се преместиха масово тук, станаха пълноценна част от обществото (макар и със свои собствени етноособености), с хората от мюсюлманските страни беше по-трудно: те отказаха да се асимилират.“

През 80-те години на миналия век се появиха интеграционни програми – новодошлите трябваше да станат част от обществото, без да се разтварят в него. Тези опити обаче също затънаха в застой: докато първото поколение имигранти някак си се опитваше да си намери работа, техните деца и внуци предимно предпочитаха да не напускат познатия културен балон, не получаваха образование и не градяха кариера. Резултатът беше маргинализация и гета, в които полицията се страхуваше да влезе.

Третият метод е създаването на т. нар. приобщаващо общество. Тази политика е следвана през 2010-те години. Според идеолозите, различни етносоциални групи съществуват паралелно, като взаимно се уважават, а и се уважава френската държава. Но това не е решило нито един от проблемите, заявява Фьодоров.

Правилната миграция

От своя страна Андрей Коротаев, директор на Центъра за стабилност на риска към НИУ на ВШЭ, отбелязва, че данните на Евростат, цитирани от Guardian, се потвърждават и от други проучвания. Тоест, без мигранти не е възможно нито демографско, нито икономическо равновесие. И има положителни примери за взаимодействие с мигранти - макар и извън Европа.

„Миграцията може да бъде ефективен инструмент за икономически растеж и компенсиране на ниската раждаемост - това е доказано от Канада, Австралия и Нова Зеландия. Добре обмислената миграционна политика, базирана на система от квоти и образователни програми, ни позволява да привлечем необходимите специалисти и да осигурим тяхната интеграция“, обяснява демографът.

Вярно е, добавя той, че Австралия и Нова Зеландия, за разлика от Европа, не са се сблъскали с масов приток на нелегални имигранти поради изолацията си.

„Европа също познава примери за компетентно привличане на трудови ресурси. В частност, програмата за преселване на турски гастарбайтери, които станаха органична част от германското общество и запълниха недостига на работна ръка.

Това беше законна процедура, която включваше подбор на специалисти за нуждите на икономиката, изучаване на език и професионално обучение. Именно неконтролираната, „дива“ миграция доведе до кризата“, подчертава Коротаев.

Следователно ключовият въпрос за ЕС вероятно не е дали трябва да има миграция, а как да се управлява тя. Не само икономическото бъдеще, но и социалната стабилност зависят от това дали политиците могат да се справят. Изглежда обаче, че все повече европейци смятат, че тази задача е отвъд възможностите на настоящите елити.

Автор: Захар Андреев