САЩ бяха прекрасна страна. После обаче дойде Тръмп. Политиката на този егоман ще нанесе сериозни вреди, включително и на Европа. Затова ЕС трябва да му се противопостави, пише Бернд Ригерт в емоционален коментар.
Френският "Либерасион" го каза в прав текст: във вторник изданието публикува на първа страница статия със заглавие "Тръмп - може ли да бъде спрян?". Можем ли ние, европейците, да спрем този егоман, издигнал се от бизнесмен и телевизионен водещ до разюздан президент? Това ще бъде една от най-сложните задачи, които ЕС някога е имал, защото човекът, който със светкавична скорост разклаща основите на американската демокрация и внася объркване в целия свят, очевидно се е взел насериозно. Всички успокояващи уверения, че президентският пост ще го шлифова, вече нямат никаква стойност.
Заплаха за ЕС
Да го кажем ясно: Доналд Тръмп е заплаха за ЕС и за либералните демокрации в Европа. Той открито симпатизира на автократа Путин и подкрепя националистическите и популистки движения в страните-членки на ЕС. Затова не е никак учудващо, че Вилдерс в Нидерландия, Льо Пен във Франция, Щрахе в Австрия или Грило в Италия му се възхищават съвсем открито. А най-лошото е, че новият американски президент се застъпва за разпадането на ЕС, намира излизането на Великобритания от Съюза за нещо прекрасно и смята останалата част от ЕС за консорциум, ръководен от Германия.
Карикатура на Сергей Елкин
В своите объркани представи за света Тръмп разглежда ЕС, тоест - Германия, само като икономически конкурент, който трябва да бъде победен. Съгласно интерпретацията на тази забележително недодялана американска администрация, Германия е центърът на Злото заради своя огромен експортен излишък, включително и по отношение на САЩ. С необмислени лозунги като "buy american, hire american" Доналд Тръмп иска да намали радикално американския външнотърговски дефицит. И ще въведе нови данъци и мита, независимо дали това е смислено или не. Затова още отсега ЕС трябва да се настрои за търговска и икономическа война с неподозирани мащаби. И когато новият американски президент обърка целия ред в световната икономика, Европа трябва да е подготвена и да си търси нови партньори в Азия. Можем, разбира се, да приведем аргумента, че с радикалния завой към изолационизъм и държавен контрол Тръмп рискува да увреди доверието в САЩ, а оттам и кредитоспособността на страната. Но възпираха ли го досега рационалните аргументи?
На 11-ия ден от предаването на властта във Вашингтон председателят на Европейския съвет Доналд Туск най-сетне зае позиция, класифицирайки САЩ като заплаха, подобна на заплахите, произтичащи от Русия и ислямисткия терор. Туск каза и друго - че са нужни радикални стъпки за съхраняването на ЕС. На мнозина може и да им звучи пресилено, но за жалост е прав, защото прекалено дълго Брюксел не реагира на опасните изцепки на Тръмп. Само в Берлин и в Париж се надигна слаб протест. Полша, Чехия и Унгария не разкритикуваха забраната за влизане в САЩ на бежанци и мигранти от седем мюсюлмански страни. И това не е никак учудващо, защото в тези три държави на власт са по-скоро националистически сили. Да се надяваме, че най-късно когато стане пределно ясно колко силно застрашава администрацията на Тръмп икономическото развитие и благополучието в ЕС, европейците ще затегнат редиците си. На неформалната среща на върха в Малта 28-те страни-членки имат възможност да дадат ясен отговор на "тръмпизма". Можем ли да го спрем? Да, но само заедно.
Една надежда
Още отсега можем да отпишем един правителствен ръководител. Британската министър-председателка Тереза Мей вече се хвърли в обятията на Тръмп, с надеждата да подпише двустранно търговско споразумение. В днешна Великобритания думата имат националистите и изолационистите. Но един ден те ще съжаляват за поетия курс.
Остава една надежда: американският Конгрес и съдилищата биха могли да забавят триумфалното шествие на Тръмп. Но какво да кажем за милионите, които го избраха? Защо вкараха в Белия дом един самозванец, който изопачава фактите и изкривява действителността както му е угодно? На този въпрос все още нямаме отговор.
