а 5 април 1815 г. започва да изригва вулканът Тамбора на остров Сумбава в Индонезия, продължил седмица. Това е най-мощният вулкан в историята – следват го Хатепе (Таупо) и Пектусан. Изхвърлената лава и пепел достигат 180 куб. км. Загиват над 71 хиляди души.
Изригването на Тамбора поражда глобални климатични аномалии, включително и феномена „вулканична зима": 1816 г. е известна като „година без лято" заради небивалите ниски температури, които се установяват в Европа и в Северна Америка. Необичайният студ довежда до катастрофално лош урожай.

През пролетта на 1817 г. цената на зърното се повишава 10 пъти, а сред населението се шири повсеместен глад. Десетки хиляди европейци, все още страдащи и от разрушенията на Наполеоновите войни, емигрират в Америка.

Географско положение на вулкана Тамбора

Вулканът Тамбора е разположен на остров Сумбава, влизащ в състава на Малките Зондски острови от южната верига на Малакския архипелаг. Тамбора формира полуостров известен под името Сангар дълъг 86 км. и 36 км. широк. Наблизо има два града – Бима и Домпу – и множество села.

Радиовъглеродният анализ показва, че той е изригвал още в древността – поне три са преди новата ера през около 1000 години.

През 1812 г. Тамбора се активизира, като кулминацията е през 1815 г. Вулканичната активност затихва чак през 1819 г. Слаби изхвърляния има около 1880 г. Последното взривно изригване е регистрирано през 1967 г.

Хронология на изригването от 1815 г.

През 1812 г. земята в района на вулкана започва да издава звук, а над него се появява тъмен облак.

На 5 април 1815 г. след силен взрив, звукът от който е чут на 1400 км. чак на Молукските острови, започва изригването на Тамбора. Сутринта на 6 април вулканична пепел започва да пада в източните части на остров Ява. На 10 април взривовете зачестяват и се усилват – чак на остров Суматра на 2600 км. ги възприемат като оръдейни изстрели. Войската в Джакарта излиза от града, тъй като е убедена, че на съседния пост е извършено нападение, а покрай брега са изпратени лодки да търсят търпящ бедствие морски съд.

Към 19 часа на 10 април изригването се усилва. Трите стълба огън над вулкана се съединяват. Целият вулкан се превръща в маса „течен огън". След час започва да пада пемза с диаметър до 20 см. Горящи вулканични потоци се спускат към морето на 20 км., унищожавайки най-напред село Сумбава.

Гръмките взривове на вулкана се чуват до вечерта на 11 април. Еруптивният пепелен стълб достига височина 43 км. Завесата от пепел се разпростира до Западна Ява и Южно Сулавеси, като плътната тъмнина стои 2-3 дни дори на разстояние до 600 км.

Според оценки изригването достига 7 бала по скалата на вулканичните изригвания. В резултат е отделена 4 пъти повече енергия, отколкото при изригването на Кракатау през 1888 г., а това означава, че енергията на Тамбора е еквивалентна на взрива на 800 мегатона тротил.

Изригването образува гигантска калдера (ръб около кратера) 6-7 км. в диаметър и дълбочина 600-700 м. Преди взрива Тамбора достига височина 4300 м., правейки го един от най-високите върхове в Малайския архипелаг. След взрива височината на вулкана намалява до 2800 м.

Последствия

Цялата растителност на остров Сумбава е унищожена. Цунами със среден размер заливат повечето острови на Малакския архипелаг и погубват около 4600 души.

Тежките облаци от пепел се разсейват 1-2 седмици след изригването, но дребни частици се намират в атмосферата в продължение на няколко месеца на височини от 10 до 30 км. Вятърът ги разпилява по целия свят, създавайки редки оптични явления. Ярки и продължителни сумраци и залези са фиксирани в Лондон до началото на октомври.

Огромният брой на загиналите се формира не само от преките жертви на остров Сумбаве, но и 38 000 умрели там от глад и болести. Към тях се причисляват жертвите и по околните острови (особено на остров Ломбок).

Глобални ефекти

Изхвърлените от вулкана огромни количества сяра (до 100 млн. тона) предизвикват глобални климатични аномалии.

През пролетта и лятото на 1815 г. в североизточната част на САЩ се наблюдава постоянен сух облак, който затъмява слънцето. Нито вятърът, нито дъждът не могат да го рапръснат. По-късно е идентифициран като стратосферен сулфатен аерозол.

През лятото на 1916 г. страните от Северното полукълбо силно пострадват от екстремалните условия. Годината е наречена „Година без лято". На 6 юни в Олбани, щат Ню Йорк, и в щата Мейн пада сняг. Тези условия се задържат в продължение на 3 месеца. Канада също не е пощадена – в района на Квебек снегът вали от 6 до 10 юни, като снежната покривка достига до 30 см. дебелина.

Тази 1816 г. става втора по студенина в Северното полукълбо от 1600 г., когато е мощното изригване на вулкана Уайнапутин в Перу.

Това рязко изменение на климатичните условия става причина за сериозна епидемия от тиф в Югоизточна Европа и източната част на Средиземноморието между 1816 и 1819 г.

Нарушена е устойчивостта на индийските мусони, поради което загива част от реколтата в региона и възниква масов глад, а също така възниква нов щам на холерата в Бенгария през 1816 г.

Много добитък загива в Нова Англия (североизточната част на САЩ). Ниските температури и проливните дъждове довеждат до проваляне на реколтата в Англия и Ирландия. Тежка е ситуацията и в Германия, където цените на продуктите рязко растат. Поради неясните причини за лошата реколта в много градове на Европа стават демонстрации, прераснали в безредици. Това е най-силният глад през 19 век.