Политическата конюнктюра не гарантира икономически ползи...

В съответствие със споразумението, подписано на 10 февруари 2025 г. между турската енергийна компания BOTAS и Tуркменгаз, доставките на туркменски природен газ за Турция започнаха на 1 март 2025 г. Както каза турският посланик в Ашхабад А. Демирок , те се осъществяват "през Иран като част от бартерна схема. Това събитие е резултат от многогодишни преговори и бележи важен етап в развитието на енергийното сътрудничество между нашите страни. Според споразумението обемът на доставките ще бъде до 2 милиарда кубически метра газ годишно .

Договорът спомага за укрепване на енергийната сигурност на Турция и региона като цяло, каза дипломатът, без да забравя дългогодишния фантомен тръбопровод на дъното на Каспийско море с прогнозен капацитет от 15 милиарда кубически метра:

„В дългосрочен план Турция е заинтересована от реализирането на проекта за транскаспийски газопровод, който ще увеличи обема на доставките на газ от Туркменистан и ще го изпрати на европейския пазар.“ По-рано миналата година А. Демирок спомена за плановете на Турция да получи от източния бряг на Каспийско море ни повече, ни по-малко от 300 милиарда кубически метра газ за себе си и за износ към европейския пазар за 20 години, за да се доближи до заветната цел да се превърне в макрорегионален енергиен транзитен хъб.

На 6-7 март министър-председателят на Грузия И. Кобахидзе посети Ашхабад, като по време на преговорите с президента С. Бердимухамедов спомена перспективата за транзит на газ от Туркменистан на Запад през територията на Азербайджан и Грузия. Събеседниците не пренебрегнаха и темата за обсъждания от десетилетия проект на Транскаспийския газопровод, за който се твърди, че може да осигури директни и големи доставки на туркменски газ през Каспийско море за Европа.

Туркменистан е готов да доставя природен газ на Европейския съюз и да развива сътрудничество в енергийния сектор, каза председателят на Народния съвет (Халк Маслахати) Гурбангули Бердимухамедов в интервю за Euronews в началото на март:

"Има колосален потенциал в енергийния сектор, взаимният интерес към който днес само нараства... Европейският енергиен пазар е един от най-големите в света. В съвременните условия това изисква непрекъснати и големи обеми доставки на енергийни суровини за стабилното развитие на европейската икономика“.

През същия месец турският министър на енергетиката А. Байрактар пристигна в Ашхабад за участие в конференцията „Международна година на мира и доверието” и разговаря с президента Бердимухамедов. Той отбеляза, че Турция високо цени сътрудничеството с Туркменистан и вижда голям потенциал за развитие на връзките в сектора на горивата и енергетиката.

Освен това, от 1 март Турция започна да внася туркменски газ чрез суапова схема, което „е от голямо значение не само за диверсификацията на газовите доставки на страната му, но и за достъпа на туркменските суровини до западните пазари, до Европа“.

Така Байрактар отново демонстрира подкрепата на Анкара за идеята за изграждане на Транскаспийския газопровод.

В Ашхабад последователно подкрепят проектите за енергийно сътрудничество в Каспийския регион, включително изграждането на подводни тръбопроводи, надлежно припомни държавният глава, като отбеляза съответствието на подобни инициативи с международното право и тяхното положително въздействие върху енергийната устойчивост на Евразия.

По-рано, на 8 ноември 2023 г., държавният концерн „Туркменгаз“ и Министерството на енергетиката на Ирак в Ашхабад постигнаха 5-годишно споразумение за износ на газ за Ирак по схема за суап през Иран, а на 3 юли 2024 г. Туркменистан и Иран подписаха споразумение в областта на газовото сътрудничество от три компонента:

доставки на 10 милиарда кубически метра газ годишно за Иран в замяна на доставки в подобен обем за Ирак;

увеличаване на доставките на газ за Иран;

изграждане от ирански компании на газова инфраструктура в Туркменистан, включително 125-километров газопровод и 3 компресорни станции.

Както виждаме, турците се опитват да реализират подобна схема, като в същото време възнамеряват да върнат към живот дългогодишния проект за подводен газопровод през Каспийско море, но сегашната геополитическа ситуация изобщо не е благоприятна за осъществяването на този фантастично сложен проект, положителен напредък по който едва ли може да се очаква поради цял набор от фактори и обстоятелства.

Например администрацията на Тръмп е решена да настоява за допълнителен износ на американски втечнен природен газ за Европа. Освен това Белият дом всява смут в стройните редици на брюкселските чиновници, които защитават линията на окончателен и неотменим отказ от руското гориво.

Уреждането на конфликта в Украйна, насърчавано от стопанина на Белия дом, налага преосмисляне и корекции на енергийната политика на ЕС в руско направление. Според слуховете американците дори работят с Москва за възможността да участват в доставките на руско синьо гориво през неработещите газопроводи "Северен поток".

На свой ред европейският бизнес е заинтересован от бързото завръщане на евтиния руски газ на европейския пазар. Според неотдавнашна прогноза на JP Morgan, първите количества руски тръбопроводен газ може да се върнат в ЕС през втората половина на 2025 г.

„Обещанията“ на Д. Тръмп, направени онзи ден, да нанесе (заедно с Израел) обезоръжаващ удар по Иран, дори и да останат заплахи, максимално намаляват, преди всичко политически, конкурентоспособността на транзита на газ (и като цяло всеки) транзит през Иран към Турция и по-нататък към ЕС. Интересното е, че френското външно министерство, което традиционно поддържа по-тесни връзки с Техеран, също предупреди за риска от „неизбежна“ война с Иран

При настоящата ситуация е малко вероятно големи количества туркменски газ да достигнат до Европа в обозримо бъдеще. Европейците няма да оказват съдействие за реализацията на проекта за Транскаспийския газопровод, ограничавайки се само до устни еквилибристики, защото сега имат други източници на газ.

Цената на изграждането на подводен газопровод между Азербайджан и Туркменистан с дължина над 400 км се оценява от чуждестранни експерти на най-малко 10 милиарда долара, което не е толкова лесно да се намери в условията на глобална турбулентност и военно-политическа несигурност. Никой не си спомня за ефимерните планове за създаване на съответен консорциум; този въпрос беше избегнат и от участниците в срещата на върха ЕС-Централна Азия, проведена в Самарканд.

В допълнение към гореспоменатите рискове от голяма война в Близкия изток, морската граница между Баку и Ашхабад, както и между Ашхабад и Техеран, не е напълно решена. Освен това някои азербайджански експерти смятат за нецелесъобразно свързването на туркменския газ към газовата транзитна система Азербайджан-Грузия-Турция-Балкани, тъй като това със сигурност ще намали обема на газовите доставки от находището Шах Дениз-2 край западните брегове на Каспийско море.

Тази позиция беше косвено подкрепена от Илхам Алиев през 2022 г .: "Що се отнася до проекта за транскаспийския газопровод, той се обсъжда от 15 години, но от практическа страна не са предприети стъпки за неговото изпълнение. Този проект се основава на ресурсите на Туркменистан. Следователно, ако правителството на Туркменистан реши да построи този газопровод, това ще бъде тяхно решение. Ако те вземат такова решение, тогава, разбира се, ние ще ги подкрепим, но ние няма да бъдем инициаторите тук.

В контекста на тези фактори мнението на експерта от един от западните мозъчни тръстове, Даниел Щайн, едва ли е остаряло :

„...Проектът за Транскаспийския газопровод може да е привлекателен за политиците, но от гледна точка на икономическите ползи е малко вероятно да бъде осъществим... въпреки като цяло огромните запаси от газ, в Туркменистан няма конкретно находище, суровините от което биха могли да бъдат разпределени отделно за този проект,“ тъй като „всички нови газовите находища, разработени през последните години, са разпределени за доставки на газ за Китай (стратегически вносител на туркменски газ. – бел. авт.) по дългосрочни договори.“ (1)

Обемът на оставащите резерви „в находища, използвани преди това за износ на газ за Русия, е неизвестен“. Освен това „туркменският газ едва ли ще може да се конкурира в Европа поради високата си цена“, което се дължи на „разходите за пречистване на този газ с високо съдържание на сяра, както и на транспортирането му“.

Според оценки на американското енергийно ведомство доставките на туркменски газ на запад едва ли ще надхвърлят 5 милиарда кубически метра годишно (и това е най-добрият сценарий), докато ЕС разчита на 8-10 милиарда туркменски газови суровини годишно в близко бъдеще. Въпреки това, дори за 4-5 милиарда е необходимо да се увеличи капацитетът на газопроводната система в Северен Иран, свързваща се с трансанадолската газотранспортна система, поне с една трета.

Не трябва да забравяме и екологичните проблеми на Каспийско море, което също страда от процеса на плиткост. Тази тема беше повдигната на 29-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, проведена в Баку миналата година.

Малко вероятно е европейските банки и компании в бъдеще да са готови да финансират и закупуват газ от голям подводен тръбопровод, което неминуемо ще нанесе екологични щети на уникалния затворен резервоар и на тяхната репутация, да не говорим, че е търговски неизгодно, а военно-политическите рискове са непосилно високи.

Забележка

(1) В момента работят три линии „Туркменистан – Китай“, предназначени за транзит на около 40 милиарда кубически метра годишно. Четвъртата линия се планира да бъде построена по маршрута Туркменистан – Узбекистан – Таджикистан – Киргизстан – Китай", което ще увеличи доставките на туркменски газ за Китай до 65 милиарда кубически метра годишно. Основната суровинна база за доставки на газ за Китай по този маршрут ще бъде голямото газово находище Галкиниш.