Обичайно невъзмутимият президент на Европейския съюз Доналд Туск не можа да запази хладнокръвие - той се запъваше и задъхваше, давайки оценка за въздействието на руския президент Владимир Путин върху крехкото единство на Европейския съюз. "Една от най-важните цели на президента Путин днес е да разедини Европа", заяви той в импровизирано изказване пред Европейския парламент. Тази е сред основните причини "да съм толкова обсебен от единството днес", каза Туск.
И има защо. Европейското единство не е налице тук, на брега на Балтийско море, където се събраха топ дипломатите на Европа тази седмица, за да изковат обща стратегия за кризата в Украйна.
Но по отношение на Русия 28-членният ЕС е разделен на две. Няколко страни от бившия съветски блок, сред които са трите балтийски държави и Полша на Туск, настояват за твърда линия към онова, което наричат руска агресия, а други като Германия и Франция се опитват да държат отворени каналите за комуникация. В същото време Путин ухажва някои страни като Унгария и Кипър, за ги подтикне да действат като трън в петата на ЕС.
Тъй като външната политика се определя с единодушие между 28-те страни, на Туск ще е трудно да говори от позицията на твърдост, когато се срещне с президента Барак Обама във Вашингтон в понеделник. "Единството е много хубава дума. Всеки е за единство", каза литовският външен министър Линас Линкевичус с хаплив сарказъм. "Но аз не съм за единство, което не прави нищо, това не ми харесва", каза той на срещата на външните министри от ЕС, която завърши днес.
Точно това се опитаха да изтъкнат в писмо до Обама в четвъртък председателят на Камарата на представителите Джон Бейнър и група влиятелни демократи и републиканци. Те се оплакаха, че американската външна политика към Украйна и Русия "е държана за заложник от най-малкия общ знаменател на европейския консенсус".
Шефката на европейската дипломация Федерика Могерини е съвсем наясно с това, след като председателства няколко срещи на страните членки, между които липсва съгласие. "Но ние излизаме от стаята с обща позиция", настоя тя, независимо от трудностите да се стигне до такава позиция. Досега ЕС поддържа сплотеност при налагането на икономически санкции на Русия, на визови забрани и замразяване на авоарите на 151 официални представители, свързани с боевете в източна Украйна, включително руснаци.
Но единството на ЕС се пропуква от страни като Унгария, чийто министър-председател Виктор Орбан е зорко наблюдаван заради усилията да изгради "нелиберална държава", отчасти по модела на Русия. Той предприе кампания да злепостави гражданските сдружения, да намали прозрачността на управлението и да отслаби демократичната система на контрол и баланс.
Някои критици дори нарекоха Орбан "малкия Путин" заради начина, по който управлява. След като се срещна с Путин в Унгария миналия месец, Орбан каза, че е постигнал "политическо споразумение" с него по нова сделка за газ. Това показа как Москва продължава да упражнява влияние в Източна Европа с енергийните си ресурси. Самата покана към Путин да посети държава от ЕС бе оскърбление за мнозина европейски партньори.
Но този ход се оказа взаимно изгоден и за Путин, и за Орбан, каза анализаторът Саба Тот от института "Републикон" в Будапеща". "Това беше в интерес и на Путин, защото сега има държава, която заема по-умерена и по-търпима позиция в дебатите с ЕС", каза той.
Също както след визитата на Путин в Будапеща, малцина в ЕС се зарадваха, когато кипърският президент Никос Анастасиадис направи миналата седмица четиридневно посещение в Русия. Там той подписа сделка, по силата на която руски бойни кораби редовно ще акостират в Кипър - средиземноморска държава с голямо стратегическо значение. Анастасиадис освен това заяви, че Кипър ще бъде за Русия "най-надеждния глас" в 28-членния блок.
Това бе забелязано и във Вашингтон, чиято реакция не закъсня. "Заявяваме ясно, че не е време за нормални бизнес отношения с Русия. Подчертахме пред европейските ни съюзници и партньори колко е важно единството. Това за нас е от особено значение", заяви говорителката на Държавния департамент Мари Харф.
БТА
