От многото въпроси, повдигнати от убийството на Борис Немцов - 55-годишният опозиционер, който през 1990-те години бе губернатор на Нижни Новгород, а по-късно първи заместник-премиер при Борис Елцин, два са особено важни:Първо, кой го направи и защо?

Второ: Как това ще се отрази на вече и без това враждебните отношения между Русия и Запада?

Западните правителства основателно призовават за щателно и безпристрастно разследване, което да изправи убийците пред правосъдието. Въпреки това редица анализатори и голяма част от пресата, особено в тази страна (САЩ - б.р.), изглежда вече са готови с присъдата: Владимир Путин е наредил убийството на Немцов, за да сплаши опозицията, опасявайки се, че тя може да разпали революция в момент, когато руснаците са притиснати от двойния удар от западните санкции и сриващите се цени на петрола.

Убивайки Немцов, според тяхната версия, Путин е предприел изпреварващ удар със следното послание към тези, които замислят протестите: ако ми се бъркате в плановете, ще бъдете убити.

Всеки, който вярва, че Кремъл не е поръчал убийството на Немцов, изпуска от поглед онова, което става в онази Русия, която Путин изгради. Убийството на безстрашната репортерка Ана Политковска, вкарването в затвора на бившия олигарх Михаил Ходорковски, отравянето с полоний на бившия агент на КГБ, превърнал се в дисидент, Александър Литвиненко - това са само някои от най-ярките примери, които сочат, че не желателно да се противопоставяш на режима на Путин. Ако правиш това, излагаш всичко на риск.

Логиката е проста. Но - и това е проблемът на повечето от коментарите за убийството на Немцов - не може просто така да се приеме, че само режимът може да е убил Немцов. Путин може да бъде обвиняван за много неща, но не и в глупост.

Затова нека да поразсъждаваме върху обстоятелствата около убийството на Немцов. Някои западни правитeлства и немалко руски експерти са убедени, че последиците от санкциите ще накарат Путин да отстъпи в Украйна заради страх от възникване на движение "Руски майдан", предизвикано от икономическия колапс.

Въпреки това обаче Путин засилва подкрепата си за сепаратистите в Донбас и военната си роля в Източна Украйна, макар че икономическата криза се задълбочава.

В разрез с пророкуванията за падането на Путин, няма признаци той да е застрашен. Проучванията на общественото мнение сочат, че той запазва популярността си. Вярно е, че тези често цитирани проценти не бива да бъдат вадени от контекста на хипернационалистическата вълна и на конспиративните теории, с които контролираните от държавата медии заливат руснаците.

Путин обаче едва ли седи върху политически вулкан. Колкото и голямо да е руското недоволство от войната в Украйна и от негативния икономически обрат, то не е позволило на политическата опозиция, която си остава дезорганизирана - да се прегрупира. Последното нещо, което Путин иска, са шествия на десетки хиляди руснаци по улиците на Москва. (Кой знае накъде може да избие това?) Но точно това получи той в резултат на скръбта и яростта, предизвикани от убийството на Немцов.

Трудно е да се повярва, че хитрият Путин е бил изненадан от тази реакция. Вярно е, че Немцов готвеше протест срещу войната в Украйна, но никой не очакваше на него да се събере голямо множество. Едно невпечатляващо участие само би показало безсилието на опозицията.

Да, Немцов планираше да публикува памфлет "Путин и войната", с който смяташе да докаже, че войната в Украйна е била замислена отдавна. Но пропагандните оръдия на Кремъл са страховити, както и способността му да заглушава неофициалната преса (или остатъците от нея) и блогерите.

Пропагандната машина на Путин би обявила тези разкрития за дезинформация, а ако те включваха и официални документи, последните щяха да бъдат обявени за фалшификати. А на Немцов щеше да му бъде лепнат етикета на представител на "петата колона". Освен всичко друго, неговото убийство не би могло да попречи на някой друг да направи разкритията.

Маша Гесен - добър познавач на руската политика и автор на нашумяла книга за Путин, предлага по-правдоподобна версия на тезата, (че убийството е) "работа на режима". Тя смята, че макар Путин и неговият антураж да не са поръчители на убийството на Немцов, създадената от тях атмосферата на шовинизъм и политическа параноя може да е вдъхновила яростни руски националисти, решили да действат на своя глава.

Тази теза се връзва и с предположението, че убийците на Немцов са целели да разширят още повече разрива между Русия и Запада и в частност да подхранят дебата в Америка за въоръжаване на Украйна. Привържениците на тази хипотеза сочат към крайнодесните украински групировки (като евентуални сили зад убийството).

Като вероятни извършители се сочат и ислямски екстремисти с мотива: отмъщение за подкрепата на Немцов за френското списание "Шарли Ебдо". Но тези хора не си губят времето да се афишират публично; тяхната цел е да всяват страх чрез "пропаганда с дела". Никой не е поел отговорност за екзекуцията на Немцов.

Накратко казано, лавината от спекулации се появи само минути след убийството на Немцов, въпреки липсата на ясни доказателства в полза на противоречивите версии. Що се отнася до отношенията на Русия със Запада, ако украинската война ги изостри, то убийството на Немцов направо ги разби.

Нищо друго, освен разследване, което да потвърди вината на Кремъл - а това е невъзможно - няма да задоволи най-суровите западни критици на Путин. Руският президент носи голяма доза отговорност за това. Сега повече от всякога той дава основания да се мисли за най-лоши сценарии, особено в САЩ, а това убийство влошава нещата още повече.

И по-конкретно, тези които настояват за въоръжаване на Украйна, ще са доволни, че техните аргументи сега звучат по-убедително въпреки факта, че между убийството на Немцов и политиката, която те предлагат, няма концептуална и оперативна връзка. Първото, макар и шокиращо, не дава отговори на въпросите, поставени от второто. Целта на снабдяването на Украйна с американски оръжия остава неясна.

Дали тя е Путин да бъде подложен на военен натиск, за да бъде принуден да прекрати войната и да сключи приемливо за Киев споразумение? Или тя е Киев да бъде снабден с необходимите средства да разгроми сепаратистите и да разформирова техните "републики"?

Ако става въпрос за първата (натиск върху Путин), какво може да спре украинския президент Петро Порошенко, окрилен от подкрепата на Вашингтон, да посегне към втората (директна победа), в случай че наистина американските оръжия преобърнат войната, както твърдят, че ще стане, защитниците на идеята да се въоръжи Украйна?

Все още не е ясно какво смята да прави Вашингтон, ако Путин отвърне с изпращане на още повече войници и оръжия в Украйна, давайки възможност на сепаратистите да завладеят още територия.

Ще изпрати ли тогава Обама още повече оръжия на Украйна? И какво ще стане, ако това не помогне? Къде е чертата, прокарана от тези, които искат подсилване на украинската армия, между отбранителните и нападателни оръжия? Отбранителна ли е една мобилна система за ПВО? А какво оръжие са противоартилерийските радари?

Ужасяващото убийство на Немцов по никакъв начин не дава отговори на тези въпроси. А докато те не бъдат разрешени, аргументите за въоръжаване на Украйна няма да издържат. Каквото и да става, ако сегашното прекратяване на огъня се провали, американски оръжия ще потекат към Украйна. И убийството на Немцов ще е допринесло за това.

БТА

Раджан Менън е професор по политически науки при катедра "Колин Пауъл" в нюйоркския "Сити колидж" и старши изследовател в Института за войната и мира "Солцмън" при Колумбийския университет (също в Ню Йорк).