Джак Никълсън седи в огромен апартамент на луксозен хотел с гледка към Сентрал парк в Ню Йорк и се наслаждава на пейзажа и – в града с едни от най-драконовските закони срещу тютюнопушенето – на 12-тата цигара за деня. На възраст и все още не се примирява с правилата.
Както казва с хипнотичния си ту меден, ту леко стържещ провлачен глас, докато стои, обвит в дима: „Така съм устроен. Не обичам да ми казват какво да правя. Веднага се опълчвам… Реагирам бурно, щом се опитат да насочват вниманието ми.”
И върху лицето му бавно се разтяга легендарната усмивка на Жокера от „Батман”.
На живо Никълсън оправдава всички очаквания. Мирише на скъпа кожена автомобилна седалка и никотин. Говори със странни заплетени гатанки. Оставя 30-минутно интервю да се проточи час и 40 минути, като минава през всичко от тленността, през наркотиците до любовните разочарования. Чаровен, пленителен, забавен, странно уязвим и напълно оригинален във всяко едно отношение.
„Още съм си дивак, но био-гравитацията вече ме задържа. Не мога да свалям жени на публични места. Не съм го решил, просто не е редно на моята възраст.”
Прави пауза и преминава право към
същината на житейската си философия
„Ако мъжете са откровени, ще си признаят, че правят всичко и ходят навсякъде, за да имат шанс да видят жени. Имаше моменти в живота ми, когато усещах, че съм неустоим за жените. Положението вече е друго и това ме натъжава. Но вярвам, че с остаряването и намаляването на силите много черти от характера ми се подобриха. Въпрос на равновесие е, трябва да свикнеш с хода на времето.”
Излъчването на Никълсън чупи скалата на Рихтер и дори най-простото „вода, чиста вода”, звучи толкова важно, че кара сервитьорът без да иска да се разтрепери, докато я налива.
Лицето с надвисналите вежди, пламъчетата в очите, озъбената усмивка те карат да си спомниш за най-прочутите му роли: манипулатора Макмърфи в „Полет над кукувиче гнездо”, лудият Джак в „Сиянието”, пияният Джордж във „Волният ездач” и връзкофобът Гарет в „Думи на обич”.
В последния си филм, романтичната комедия „Как да разбера”, заедно с Оуен Уилсън, Рийз Уидърспун и Пол Руд играе богат егоцентричен магнат, който натопява собствения си син и го праща в затвора за престъпление, извършено от него самия.
Повечето актьори обичат да заслепяват околните с присъствието си за разлика от Никълсън.
„Мразя го. Не искам да се държат с мен като с горгоната Медуза или паметника на Линкълн. Представата на хората за мен не отговаря на действителността. На снимачната площадка съм актьор като всеки друг. В повечето случаи за всяка моя роля, мога да се сетя за други актьори, които щяха да я изиграят по-добре. Притеснявам се още от момента, в който приема дадена роля. Тревожа са как ще я изиграя, дали ще се справя. Репетирам какво трябва да изиграя на снимачната площадка и как ще го изиграя.
Безкрайно се притеснявам. Изпадам в паника. Не го разбирам. Става всеки път, докарвам се до това състояние, излизам на снимачната площадка, режисьорът казва „Клапа!” и изведнъж напрежението изчезва и всичко се получава, успокоявам се, правя каквото правя и дори не мисля за него. Напълно спокоен съм, докато не извикат „Край!”.”
Имайки предвид, че рядко дава интервюта, изненадващо е, че се съгласява да участва с рекламна цел в романтична комедия, която показва таланта на други актьори. Никълсън обаче възразява:
„Важно е”, казва той. „Аз съм актьор от друга ера.
Кариерата ми не зависи от взривове и пиротехника
Сценарият ми хареса, защото и тук важат същите правила. Няма хвърчащи по стените хора, пукотевица и крясъци. Филмът е изграден върху добър сценарий и добра актьорска игра и би трябвало да ви развълнува. В такива филми искам да участвам. В наше време хората имат нужда да се посмеят.”
В хода на разговора започва да се отпуска. В началото отказва да говори за Джак Никълсън, легендарния женкар, любител на чашката и наркотиците и див купонджия, като отбива въпросите с отговори от сорта на: „Общоприетата представа не винаги отговаря на реалността”.
С пристигането си в Ню Йорк от дома си в Лос Анжелис отива право на частно парти, за да се срещне със стария си приятел Кийт Ричардс (бел. ред. - китаристът на “Ролинг Стоунс”).
Припомних му шегата на Робин Уилямс, че Никълсън е единственият човек на света, на когото Ричардс би казал: „Вече трябва да се прибирам у дома, Джак”.
Той се смее.
„Смешно е, защото си беше тръгнал, когато аз отидох… Но въпреки ширещото се мнение, колкото и да се улея, мога да се грижа за себе си. Блъскал съм се в дървета, сепвал съм се на ръба на пропаст, но винаги съм се спасявал.
Кийт е оставал до късно по седем вечери поред. Стоях до късно, но и спях до късно. Винаги съм смятал, че трябва да се грижа за себе си. Имаше дисциплина в купонджийския ми график. Никога не съм карал камерата да чака, в цялата си кариера съм пропуснал само един снимачен ден по време на „Сиянието”. Сецнах се.
Тогава мислех, че е заради сцената, в която хвърлях топката. Но причината беше, че филмът се снимаше в Лондон. Обичам британските актьори. Факт бе, че между тях имаше големи диваци и исках да им покажа какво може Джак Гуляйджията.
Исках да работя като звяр и после да изляза вечерта и да „опожаря” цял Лондон, да съм най-дивия в тайфата. Наех къща до Темза с голяма висока ограда, нощем често се връщах без ключове и се прехвърлях през стената. Първия път не си спомних и на следващия ден по време на снимките ме заболя гърба след сцената с топката.
След няколко вечери отново излязох, отново се покатерих по стената и при приземяването разбрах как точно се бях сецнал – не ми беше виновна топката.
Вярно е, че лицето на Никълсън не издава миналото му толкова, колкото това на Ричардс. Да, има шкембе на хедонист и косата му е посребряла, но бръчките са малко и лесно може да мине за 15 години по-млад.
„Не съм се подлагал на пластични операции
Не искам да съдя, но в Холивуд днешно време виждаш ужасяващи неща. Не знам какво става, но не искам да плаша хората.
Винаги съм се страхувал от операциите. Бях един от първите, които тръгнаха да си увеличават гръдните мускули. Пипнах импланта, приличаше на полиетилен, и край. Дим да ме няма. Може да е детинско, но не можах.
Искам да кажа, че ако жена успее да ме прелъсти с нови гърди или устни, с радост ще се оставя да ме излъже. Но признавам, че съм предубеден в това отношение. Бръчките не ми пречат, нито моите, нито женските. Намирам ги за интересни. Очите ми вече не са толкова добри, така че понякога поглеждам в огледалото и се виждам такъв, какъвто бях като млад. Преди няколко години обаче забелязах, че нямам косми под ластика на чорапите и си помислих: „Джаки, това е старец.”
Роден е в Ню Йорк и е отгледан като католик от баба си, която смятал за своя майка. Разбрал истината, че по-голямата му сестра Джун е негова майка, години след като и двете били починали.
„Бях отгледан само от жени. Баба ми имаше фризьорски салон и прекарвах по-голяма част то времето си там. Тя ме учеше на обноски и аз разбрах как да се държа с жените и какво харесват те. Безумно галантен съм и за това мога да бъда благодарен само на възпитанието си.”
Бунтар в училище, след като се премества в Холивуд, първоначално работи в отдела за анимационни филми на „Метро Голдън Майер”, но амбицията му е да стане актьор.
„Взеха ме за математик след училище, после тръгнах да чета биографии на юристи и в един момент реших да стана спортен журналист, но честно казано не ставам за друга работа.”
Големият му пробив идва с „Волният ездач”,
култов филм с Питър Фонда и Денис Хопър, станал печално известен с оргиите извън снимачната площадка, който носи първата номинация за „Оскар” на Никълсън (досега е номиниран за 12 награди „Оскар” и е спечелил три от тях).
Хопър, дивак като него, с когото стават близки приятели, почина 2010 г. Лицето на Никълсън видимо помръква, когато признава, че се е сблъскал с факта, че и той е смъртен.
„Едно от най-трудните неща на остаряването е загубата на приятелите. Започва полека, после става всеки месец и накрая няма как да не си помислиш: „Кога ли ще бие и за мен камбаната?”. И на всичко отгоре усещаш постоянно загубата. В този етап на живота се чувстваш на косъм от смъртта. Плашещо е – кой иска да се срещне с Бог и ярката бяла светлина? Аз със сигурност – не. Все още.
Неочакваната откровеност на Никълсън го прави съвсем различен от политически коректните днешни холивудски звезди. Хвърля небрежно твърдения като ръчни гранати (след което се тревожи, че „вероятно е бил прекалено прям”). Изгражда репутацията си в тон със свободолюбивото рушащо правилата хипарско поколение.
Живее в първата къща, която си е купил на Мълхоланд Драйв, там в младежките години се веселял с Мама Кас (бел. ред. - певица, започнала с групата “Дъ мамас енд дъ папас”, починала на 32 г.), Джим Морисън (бел. ред. - фронтменът на състава “Доорс”, починал на 27 г.), Уорън Бийти, Джони Мичъл (бел. ред. - канадско-американска музикантка и певица, днес на 71 г.) и Марлон Брандо.
„Купих двете съседни къщи и после се сдобих и с къщата на Марлон. Изглежда малка, защото хората не разбират, че всъщност всичко това е една голяма къща – много от жените, с които съм бил, ми казваха: „Намери си по-хубава къща, купи си имение”, но мястото е чудесно и ми е хубаво да живея там, където винаги съм живял.”
Твърдите наркотици вече ги няма, но той, въпреки мръщенето на Холивуд,
продължава да пуши канабис
„Не го казвам публично, но виждаме, че е лековит. Производството на наркотици е огромна индустрия. Финансира тероризма и – това е голям проблем в Америка – поддържа чужди банди. Над 85 % от затворниците в Америка са осъдени за престъпления, свързани с наркотиците. Всеки затворник струва 40 000 долара годишно. Ако сериозно искат да правят икономии, щеше да има голям дебат за легализирането им.”
Домът му е претъпкан с произведения на изкуството: Матис, Уорхол, Тамара де Лемпицка и Пикасо; колекцията му е оценена на над 100 милиона долара. Драсва кибритена клечка, за да запали нова цигара.
„Сега повече си стоя у дома, понякога си мисля: „Боже, погледни всичко това!”. Картините плашат много хора. Твърдо вярвам в идеята „истината е красота/красотата е истина”. Но ако съм прекалено дълго около нея, започвам да се чувствам приклещен от материалния свят. Не бива вещите да ме обсебват и да ставам жертва на материализма. Понякога си мисля: „Хей! Ще ги изгоря всичките”.” И отново бавната усмивка на Жокера.
Никълсън, сред чиито любовници има актриси и модели като Мишел Филипс, Бебе Буел, Лара Флин Бойл, Анджелика Хюстън и Ребека Брусар – веднъж беше описан от актьора Питър Флин като „много общителен самотник”. Изненадващо за човек, на когото се носи славата, че е преспал с 2000 жени („По дяволите! Не ги броя.”). Но той е съгласен с него.
„Животът ми се промени. Не се радвам толкова на нещата, на които се радвах някога. Не ходя по нощни клубове, вече не ми харесват. Не гуляя и не търся жени; играта вече не си струва.
Последните три пъти, в които бях на снимки в Ню Йорк, нито една вечер не излязох от хотелската стая. Хората няма да повярват, но е така. Човек нагажда живота си според обстоятелствата и мога да прекарвам доста време сам. Смятам се за общителен, но приятелите все ми казват: „Джак, трябва повече да излизаш”.”
Не съжалява за нищо в живота си, но
копнее само за едно
Дълготрайна връзка с жена.
„Имах всичко, което може да поиска човек, но едва ли някой може да каже, че ми е провървяло в любовта. Не знам защо. Бих се радвал на още една последна любов. Но едва ли ще ми се случи. Копнежът обаче не го отричам.
Влюбвал съм се в живота си, винаги започва с пълно себеотдаване, което трае точно 18 месеца и после нещата се променят. Ако знаех, че ще е така, щях да съм подготвен и може би щях да подредя връзките си по-добре.
„Но когато съм с някоя жена, често съм се отказвал от всичките си убеждения. Бил съм толкова влюбен, че съм казвал: „Хайде да се оженим!”. Но нито една не е приемала думите ми на сериозно. Сещат се за славата ми на Джак Бройкаджията. Хорското мнение ме преследва. Сега си мисля, че има пропаст, която никога няма да прескоча.”
Има пет деца:
Дженифър, 47, от единствения си брак с актрисата Сандра Найт;
Калеб, 40, нейната майка е актрисата Сюзан Анспач;
Хъни, 29, дъщеря на модела Уини Холман;
Лорейн, 20, и Рей, 18, от връзката си с актрисата Ребека Брусар, която слага край на 16-годишния му роман с Анджелика Хюстън. Никълсън казва, че Хюстън му е разбила сърцето, въпреки че де факто той й изневерява (когато й казва, че Брусар е бременна, тя скъсва с него).
„Истината е, че бях съсипан емоционално от раздялата с Анджелика. Това може би беше най-тежкият период от живота ми.”
Запитан дали би искал да върне времето назад, той поклаща глава.
„Направил съм много грешки, но не желая да се връщам и да ги поправям. Предпочитам да ги приема.”
Явно много обича Рей и Лорейн.
„Страхотни са. Не съм от най-грижовните бащи, но имам късмет, че децата ми станаха такива каквито са. Бащинството е божа работа. Можеш само да се стараеш.”
Клати глава.
„Не се оплаквам от живота си, макар че наистина ми се иска да имам партньорка. Не че съм жаден за компания – имам няколко много добри приятелки, но една жена иска да те види ограничен брой пъти, ако не я изведеш на вечеря. Омръзна ми да споря с жени за ходене на вечери, затова си наех готвач. Храната у дома е по-хубава.”
Смее се.
„Неотдавна направих неочаквано откритие. Обикалях имота си и като погледнах нагоре към синьото небе и облаците, си дадох сметка, че това е раят.”
Обляга се на стола си, смачква цигарата, последен Никълсънов смях.
„Голямо нещо е и ме държи.”
