През 1453 година империята на източните ромеи, гръцка Византия, бе разгромена - почти хилядолетие след залеза на западната римска империя. Онова, което все повече избледнява в историческата памет, в Москва никога не ще забравят. Там още от 17 век е жива мечтата за възстановяване на двореца в Константинопол в нов, още по-ослепителен блясък от преди. Императрица Екатерина II Велика е наричала утопичното начинание "гръцкият проект", заради който Русия и Турция столетия наред са водели войни.
Но след като днес виждаме как с конфликта в Украйна Русия иска да накаже европейците и да пренасочи доставките на газ "през мощната транзитна страна Турция" (по думите на шефа на "Газпром" Алексей Милер) и щом като президентите Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган заедно отправят унищожителни критики към политиката на Запада, то тогава фронтовете трябва силно да са се разместили. От някогашни кръвни врагове, Турция и Русия днес се превръщат все повече в икономически партньори - за сметка на Запада. Кой би могъл да предположи това?
Някога Византия спаси Европа, когато през ранното Средновековие тя успя да спре настъплението на исляма. Едва през 1453 година Константинопол бе превзет от османлиите, за да стане естествен център на тяхната разрастваща се империя. Почти всички държави и народи на Гърция, Мала Азия и Балканите, които дотогава се бяха подчинявали на Константинопол и на православната църква, бяха поставени на подчинение на султана. Известният историк Стивън Рънсиман нарече "пленничество" съдбата на източното християнство, предадено от католическия Запад и превзето от исляма. За източните християни един Трети Рим изглеждаше като далечна мечта. Стига да не беше Москва!
Надигането на Русия
Доста преди това руснаците са приели от византийците православната вяра. От 16 век империята на царя, в която дотогава се разпореждат монголците и татарите, тръгва да се превръща във велика сила, повлияна от тъмното вълшебство на Константинопол. В руски ръкопис от 1525 година се казва: "Портите на Втория Рим се поддадоха на ударите на турските неверници. Но църквата от Москва, църквата на Новия Рим, изглежда по-светла от слънцето. Две римски империи паднаха, но третата ще удържи."
Докато едната империя процъфтява, другата запада. Регионът по северното Черноморие е стратегическа буферна зона за османците и техните тамошни васали - турскоезични татарски племена. Кримските татари внасят Свещената война в християнска Русия и отвличат затворници, за да ги продават на пазара за роби в Константинопол. Мъченията и спомените за ужасите от времето на монголското управление на Киев и Москва през късното Средновековие дават на руския отговор усещането за кръстоносен поход. Битките започват през 16 век. Едва след епохалния си разгром пред портите на Виена през 1683 година, османлиите се оказват в отстъпление. Руската армия изтиква турците обратно към Черно море, към Крим, след това в посока Дунав и Константинопол. А руските царе се обявяват за пазители на братските народи на Балканите - православни славяни като руснаците, които през Средновековието са били поробени от османците.
В центъра на Европа почти никой не обръща внимание на битките, които се водят там някъде далече в Турция. Малцина познавали от собствен опит чуждите и жестоки региони, населявани от много народи, воюващи непрестанно. Историкът Якоб Филип Фалмерайер е сред малцината изключения. Той предрича, че градът ще бъде превзет от русокосите северняци: "Днес руснаците стоят като повелители на устието на Дунава," пише той през 1829 година, сравнявайки ги с руските средновековни войни: "Отчасти това са все още същите руснаци, обладани от същото убийствено презрение, същото животински диво безстрашие при битки, но и същото настървение за плячка, мародерство и злато, със същата непоносима тиранична нагласа и същата жестокост под тяхно владичество."
Възпирането на Русия
Турците споделят това напълно. В началото на Кримската война през 1853 година, както пише историкът Орландо Фигес в книгата си "Кримската война", британски дипломат в Константинопол наблюдава как армия от доброволци грабват оръжията: "Странни фигури се стичат от далечни провинции, за да се опълчат на руснаците," посочва Фигес.
Кримската война продължава от 1853-та до 1856-та година. Тя е взела на един милион жертви, когато Британската империя и Франция решават да подкрепят Османската империя в битката ѝ срещу руснаците. Правителството в Лондон тогава се аргументира с думите: "Безпрецедентната агресия на Русия разбива на пух и прах уверенията ѝ, че е миролюбива сила. Единствено само ограничаването на нейната власт може да сложи край на нейните завоевателски амбиции." След това съюзническата флотилия акостира край бреговете на Крим, а през 1855 г. пада крепостта Севастопол.
Точно тук е един от корените на сегашния конфликт в Украйна. За президента Путин, анексирал Крим през 2014 г. от Украйна, полуостровът представлява "свещена" територия, защото, въпреки руското поражение в Кримската война, тя е разглеждана като символ на руското себеутвърждаване срещу Запада. Да припомним, че територията на днешна Украйна през повечето време е била част от руското царство.
През 19 век Москва и Лондон се конкурират за колонии и сфери на влияние в Азия. Но страхът от Русия, възприемана като варварска и непредвидима към външния свят и деспотична към собствения си народ, тогава е бил широко разпространен във Великобритания, Франция и Австрия и в по-малка степен в Прусия. В същото време тези велики сили нямали нищо против да разширяват териториите си за сметка на чужди народи.
Наранената гордост на Русия
Руските елити от своя страна развили чувство за изолация, което малко напомня на днешната ситуация. В бестселъра си "1812" за поражението на Наполеон в Русия историкът Адам Замойски описва това чувство като "наранена гордост": "Когато нации си поставят за цел да се превърнат във велика сила, те развиват странно виждане за това, кое заплашва тяхното съществуване. У руснаците, например, се настани убеждението, че те са някакси по-различни от другите европейски народи и че притежават друг, по-дълбок дух", пише авторът.
През 1877/78 година Румъния и България се освобождават от османско владичество с помощта на руските войски. Битките, както винаги, са жестоки, изпълнени с омраза. Руснаците стигат само на 60 километра от Константинопол, но западните сили отново им попречват. Британците се страхуват от контрола на Москва над моретата и заплашват с война. След Берлинския конгрес през 1878 година Османската империя запазва дори части от владенията си на Балканите, вкл. "Втория Рим". Руснаците се почувствали измамени след войната, в която много доброволци се биели за освобождаването на славяните и за връщането на Константинопол на православните християни.
Скоро след това обаче вече не Османската империя е основен противник на руснаците. Техните интереси, насочени към Балканите, се сблъскват с тези на австро-унгарците. Оттук започва и пътят към огромната катастрофа в Европа през 1914 година. Първата световна война започва заради спор за Сърбия. Турци и руснаци още веднъж кръстосват шпаги. Неочакваната победа на турците при Дарданелите се превръща в истински мит.
Какво сближава някогашните врагове
След революцията през 1917 година стара Русия затъва все повече в насилие и убийства. Но усещането за заплаха от север остава живо в Турция. Затова и страната става член на НАТО през 1952 година. С Варшавския договор и съветските войски на Балканите и в Кавказ старият противник на Турция отново е в позиция - макар и надянал нови одежди.
Днес обаче двете страни имат множество прилики: висок потенциал, минало на велика сила и настояще, което бледнее пред блясъка на вчерашния ден. Двете държави се развиват авторитарно, начело им стоят силни водачи, които гледат на собственото си гражданско общество като на враг. И двете ги обединява усещането, че не са желани в общностите на запад и в света.
DW