Американските тайни служби придават все по-голямо значение на финансовите инструменти за въздействие върху противника. Така Дейвид Коен - заместник-финансов министър на САЩ по финансовото разузнаване и борбата с тероризма, обясни неотдавнашното решение да бъде назначен за заместник-директор на ЦРУ (той ще поеме поста през февруари). Според него, двата най-големи успеха на вашингтонския курс към санкции са щетите, нанесени на Иран и на Русия.

* * *

Дейвид Коен е архитектът на санкционната политика на САЩ, предвиждаща по-специално точкови финансови ограничения, каквито се използват и срещу режими, неугодни на Щатите (Иран, Русия, Северна Корея, Сирия), и срещу недържавни организации (групировките “Ислямска държава” и “Боко харам”). През януари той бе назначен за зам.-директор на ЦРУ - това откроява нарасналото в очите на Белия дом значение на финансовите инструменти в дейността на тайните служби. “Инак никога не бих попаднал в полезрението на човек като Джон Бренън (директора на ЦРУ, бел. на “Независимая газета”), казва Коен в интервю за “Уолстрийт джърнъл”.

Получил прякора Финансовия Батман, Коен възхвалява пред вестника ефективността на своя курс към санкции. Тя проличава според него най-вече от примера с Иран, притиснат дотам, че не би могъл да оправи икономическото си положение, без да се разбере със Запада. Това укрепва позицията на Вашингтон в преговорите с Техеран. Самото съгласие на Ислямската република да започне търсене на компромис с “шесторката” през 2013 г. бе резултат от санкциите, убеден е Коен. Пълен успех са по думите му и ограничителните мерки спрямо Русия - тъкмо те уж предизвикали 50-процентния спад на рублата и същественото влошаване на прогнозите за икономически растеж в Руската федерация.

А в случая с “Ислямска държава” САЩ положиха големи старания да ликвидират финансовите източници на терористите - ще споменем и въздушните удари, разрушили петролната инфраструктура на джихадистите, и натиска върху спонсорите им в страните край Персийския залив, постигнал намаляване на субсидиите. Не тъй успешно обаче се ограничават средствата, набавяни от бойците им с обири, грабеж и отвличания на заложници за откуп. “С назначаването на Коен за свой заместник Джон Бренън признава централната роля на задачата да бъдат разрушени каналите за финансиране на тероризма, също и на предизвикателствата, срещани в стремежа да изолираме режимите нарушители на международните норми”, обясни Адам Шиф от комисията по разузнаване в камарата на представителите.

Мнението му споделя Закари Голдман, шеф на Центъра за право и сигурност в Правното училище към Нюйоркския университет: “Анализът на методите за използване на икономическия лост вече е ключова част от анализа на който и да е проблем, засягащ националната сигурност, колкото и важен да е той”. “Днешната администрация все повече разчита на финансовите инструменти, за да постига целите си и в борбата с тероризма, и във външната политика”, добавя Мике Юян, която ръководи програма за националната сигурност в аналитичния център “Търд уей”.

Критиците изтъкват два основни недостатъка на финансовите лостове. Първо, евентуално частично разхлабване на санкционната примка може да се използва от противника в ущърб на общата стратегия на САЩ. Като пример наблюдателите сочат вдигането на част от санкциите срещу Иран. “Новият ирански бюджет показва, че властите нямат остра нужда от смекчаване на текущите санкции - твърди Патрик Клосан от Вашингтонския институт за близкоизточна политика. - Те вярно усещат, че са се научили да живеят с тези санкции.” Второ, санкциите може да ударят с рикошет съюзници на САЩ.

Това демонстрира най-нагледно примерът на Русия. “Санкциите не са политика и не бива да се прикрива с тях липсата на политика”, възмутено реагира външният министър на Словакия Мирослав Лайчак. Всичко това показва, че санкциите не са панацея, а трябва да са част от комплексния политически курс в решаването на глобалните проблеми.

Владимир Батюк, оглавяващ Центъра за военнополитически изследвания в Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките, заяви пред “Независимая газета”: “Въпросите около финансовото разузнаване винаги са били в центъра на вниманието за американската разузнавателна общност. В министерството на финансите на САЩ например има разузнавателна служба. Други ведомства от американската разузнавателна общност, включително ЦРУ и АНС, също събират активно финансова информация. Задачи от този род са били поставяни на разузнаването в САЩ преди, поставят се и днес”.

Финансовото разузнаване има колосално значение в днешния глобализиран свят - далеч по-голямо, отколкото преди половин или един век. Не бива обаче да се твърди, че другите видове разузнаване губят значение. В цял ред сектори, например в борбата с международния тероризъм, финансовото разузнаване не може да играе главната роля. Паричните потоци там са нищожни и доста трудно откриваеми. От друга страна, в борбата срещу незаконния наркотрафик финансовото разузнаване е от огромна важност. “Санкциите срещу държави имат известен политически ефект, но резултатността на икономическите мерки спрямо недържавни играчи като терористичните организации “Ислямска държава” или Ал Каида е твърде съмнителна. Прочее, няма как тайните служби да развиват само финансово разузнаване”, обобщи експертът.

БТА