Защо "Сириза" спечели изборите в Гърция?
Гърците страдат от мерките за икономии, наложени на страната от кредиторите като условие за отпускане на финансови помощи в размер на милиарди. Много гърци са безработни и особено младите хора не виждат никаква перспектива за бъдещето си. Всички социални облаги бяха драстично орязани. По време на предизборната си борба, Алексис Ципрас обеща да сложи край на суровите икономии, ако дойде на власт.
Може ли Ципрас да изпълни обещанията си?
Не. Ако той обърне гръб на международните донори, това ще доведе до незабавно спиране на външното финансиране за страната. Тогава до няколко седмици Гърция ще бъде принудена да обяви фалит, ще трябва да разчита само на собствените си възможности и да въведе обратно гръцката драхма като платежно средство. А положението на гърците ще се влоши още повече.
Какво цели тогава Ципрас?
Първоначално той искаше невъзможното: страната да получава и занапред помощи, но без да изпълнява поетите ангажименти за икономии и реформи. Нещо, с което кредиторите няма как да се съгласят. В крайна сметка европейските данъкоплатците също трябва да бъдат убедени, че има смисъл да отпускат още средства за Атина. И още нещо: практически всички експерти са убедени, че Гърция се нуждае от дълбоки реформи, ако иска икономиката ѝ да стане отново конкурентоспособна. Освен това други закъсали държави като Ирландия или Португалия с основание биха се оплакали, че Гърция не е третирана наравно с тях.
Има ли все пак място за компромиси?
Изглежда, Ципрас междувременно е проумял, че така няма да стигне доникъде. Той вече не настоява за опрощаване на гръцкия дълг, е само за облекчения при изплащането му. Това означава, че кредиторите също ще бъдат принудени да направят отстъпки - например като свалят лихвите или се съгласят на по-дълги срокове. Накрая може да се стигне до консенсус, тъй като е всеизвестно, че дори и при най-благоприятно развитие на икономиката, Гърция ще продължи да носи бремето на непосилния дълг още много десетилетия.
Постигнаха ли нещо усилията дотук?
Гърция поне изплува от дългогодишната рецесия, а икономиката на страната излезе на плюс, макар и незначителен. От друга страна обаче Гърция има да връща 240 милиарда евро, отпуснати й в рамките на двата спасителни пакета. Затова се обсъжда идеята да ѝ бъде дадено повече време за стабилизиране на икономиката. Финансовата страна обаче е само едната компонента. Другата са структурните реформи, на които донорите гледат като на задължително условие.
Къде са най-тежките проблеми?
Държавният сектор на Гърция е прекалено раздут и неефективен. Изцяло липсват или са недостатъчно развити цели области от администрацията - така например страната все още няма кадастрална служба, която да регистрира недвижимата собственост. Данъчната политика издиша на всички нива, а що се отнася до укриването на данъци и нивото на корупцията, Гърция заема едно от челните места в Европа. Освен това държавата и досега не съумява да привлече богатите гърци към усилията за излизане от кризата. Много от богаташите успяха да прехвърлят парите си в чужбина.
Не са ли това идеални предпоставки за един ляв политик като Ципрас?
Би трябвало да е така. Само че Ципрас досега се гневеше повече на другите европейци, отколкото на гръцките данъчни измамници. Сега обаче лявото управление на Гърция и ЕС може и да се споразумеят, защото онова, което иска Брюксел - а именно: повече социална справедливост и подобряване на административното обслужване - всъщност отговаря на интересите на обикновените гърци. Ципрас само ще трябва да им представи тези мерки като свой собствен проект. От друга страна това ще настрои срещу него някои от най-мощните лобита в страната. Дали и доколко Ципрас ще се осмели да поведе тази борба ще е показателят, по който ще го оценяват както международните кредитори, така и неговите собствени сънародници.
DW
