"Турски поток": Оттук накъде?

Ключовото споразумение за проекта "Турски поток", постигнато на 27 януари, показва решимостта на Москва да избегне украинския транзит на всяка цена и да започне прилагането на този план незабавно.

Ако всичко върви добре, природният газ, който в момента върви от Русия към ЕС през Украйна, в бъдеще ще бъде доставян само през Турция чрез "Турски поток". Това решение дойде след обявяването на важна промяна в бизнес модела на Газпром в Европа - компанията вече не се стреми към достъп до крайните точки, а планира да продава своя газ на границите на ЕС, като връща основния си търговски офис от Лондон в Санкт Петербург.

Либерализацията на европейския енергиен пазар премахна правото на производителите на газ да притежават инфраструктура за транспорт и дистрибуция на газ, което прави все по-трудно за Газпром да поддържа предпочитания си модел. С "Турски поток" енергийната игра се промени - сега зависи от Европа дали ще поеме важни инвестиционни ангажименти.

Енергийните компании от ЕС ще трябва да инвестират в нова инфраструктура до 2019 г., за да пренесат газа от хъба на турско-гръцката граница до вътрешните си пазари. За Брюксел има и политически опасения, че газовият поток ще бъде контролиран от Русия и Турция - никоя от които не е възприемана като доброжелателна към Европа в момента.

Не е изненадващо, че по време на неотдавнашното си посещение в Москва еврокомисарят по енергетиката Марош Шефкович призова "Москва да обмисли тази опция отново и да предложи жизнеспособно икономическо решение, което е приемливо и за европейските партньори".

Подобни опасения не се ограничават само до Брюксел. Има също така опасения от гледна точка на конкурентни проекти за газопроводи - които са във фаза на прилагане или само са планирани - насочени към турския и големите европейски пазари, че може да бъдат изтласкани от подобен мащабен проект. Турците дадоха ясно да се разбере, че нямат намерение да подкопаят "Южния газов коридор", в който имат съществен дял.

Проектът обаче получи силна подкрепа от страна на бизнес лидерите в Анкара и Москва. В Турция, въпреки известно противопоставяне заради вече прекомерната зависимост от руската енергия, той се възприема и като уникална възможност за Анкара, която преминава отвъд чисто търговските мотиви.

Тази крачка довежда Турция малко по-близо до нейната мечта - да се превърне в ключов регионален енергиен хъб. Тя също така ще помогне на Турция да засили съществено геостратегическото си значение. От своя страна Москва, която преминава през тежък период на санкции и ниски цени на петрола, се надява да укрепи позициите си в Турция и да работи с една трудна, но надеждна и предсказуема страна, за продажбата на своя газ.

Но "Турски поток" не съществува във вакуум. Създаването на газов хъб на гръцко-турската граница и необходимата транспортна инфраструктура от там до пунктовете за доставка касае ЕС. Не е възможно Анкара и Москва да изпратят 50 милиарда кубически метра газ без подкрепата на Брюксел.

Европа изглежда по-скоро скептична и не се притеснява да изрази неодобрението си. Изобилието от газоснабдяване, включително гъвкави доставки на втечнен природен газ, прави Брюксел не особено склонен да се ангажира с този нов проект. А към това се добавят и санкциите срещу Русия и геополитическите търкания в околностите на Европа.

Разбира се, Анкара и Москва могат да продължат и да реализират проекта, за да се погрижат за собствените си интереси. Обаче, ако се втурнем в прибързано решение без ЕС на борда, ние може да поемем риска да направим грешка, която ще бъде трудно да се поправи в бъдеще.

"Турски поток" може да предложи много предимства и възможности за Русия, Турция и ЕС, само ако е добре планиран, ако се постигне баланс на интересите, ако се осигури гъвкавост на цените и се вземат предвид в дългосрочен план регионалните интереси и на двете страни, включително и други конкурентни проекти за газопроводи.

В светлината на тези разногласия и неотдавнашното решение на Анкара и Москва да дадат ход на процеса чрез подписването на междуправителствено споразумение през второто тримесечие на тази година за започване на доставките на газ от декември 2016 г. има належаща нужда да се стартира диалог между Турция, Русия и ЕС, който да е деполитизиран, взаимноизгоден и с поглед към бъдещето, по въпроса за газоснабдяването и архитектурата на бъдещата европейска и глобална енергийна сигурност.

БТА

Станете почитател на Класа