Притиснат в ъгъла от финансова криза и отказа на Запада да отмени санкциите, наложени заради конфликта в Украйна, руският президент Владимир Путин възприема войнствено поведение.

След сравнително затишие в конфликта в Източна Украйна, след като през септември бе сключено споразумение за прекратяване на огъня, сепаратистите започнаха нова офанзива. Киев твърди, че бунтовниците са подкрепяни от 9000 руски войници.

Москва отрича да е изпратила в Украйна военни и оръжия, като хвърли вината за възобновяването на насилието върху Киев и изрази съжаление за смъртта на цивилни. В същото време тя не направи нищо, за да се разграничи от каузата на бунтовниците.

Независимо дали сепаратистите действат по заповед на Москва или не, неуспехите по бойните полета за украинските правителствени сили може да дадат на Путин надежда, че ще може да преговаря от позиция на силата за конфликта.

Възможно е бившият офицер от КГБ да мисли, че няма избор - показването на какъвто и да било знак за слабост може да е политически катастрофално за него в Русия.

"Путин няма къде да отстъпи. За Путин, едно отстъпване или връщане назад ще означава падане на рейтинга и нарастване на общественото недоволство", заяви Олеся Яхно, независим политически анализатор в Киев.

"Главното за Путин е, че недоволството не се засилва сред неговите поддръжници. Те искат нови териториални придобивки и всяка крачка назад ще бъде възприета от тях като поражение", коментира Яхно.

Противно на очакванията, че ще бъде укротен от икономическата криза в Русия, утежнена от санкциите и падането на цената на петрола, Путин се държи към Запада така предизвикателно, както никога досега, след като стана ясно, че последният не планира да смекчи икономическия натиск.

Съюзници казват, че тази позиция ще помогне на Путин да остане популярен, въпреки прогнозите, че общественото недоволство ще нарасне с повишаването на цените по време на финансовата криза.

"Когато един руснак почувства чуждестранния натиск, той никога няма да предаде своя лидер", увери първият вицепремиер Игор Шувалов на Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос миналата седмица, обещавайки, че руснаците ще "ядат по-малко храна и ще използват по-малко електричество".

Други представители на руските власти изпратиха подобни предизвикателни сигнали, омаловажавайки решението на рейтинговата агенция Стандард енд Пуърс да понижи рейтинга на суверенния дълг на Русия до "боклук" (junk), като говорителят на Путин определи такива ходове като "политически мотивирани".

Добре познат модел? Путин има и други цели в Украйна, въпреки че не е ясно колко далеч ще отиде той, за да изпълни задачата си да гарантира запазването на руското влияние в бившата съветска република и да блокира усилията на Киев да се интегрира в Европа.

Путин настоява Украйна да не се присъединява към НАТО. Друго ключово негово искане е двете източни области, които се разбунтуваха срещу управлението на прозападните лидери в Киев - Донецка и Луганска - е да имат широка автономия, въпреки че според мнозина той желае те да станат независими, а не да се присъединят към Русия.

Макар че Русия отрича да е страна в конфликта, победите на бунтовниците може да отслабят лидерите в Киев и да ги принудят да направят компромиси.

"Основната причина за засилването на военните действия в Украйна е желанието на Путин да принуди Запада и Украйна да седнат на масата за преговори с Русия и бойците", каза Тарас Березовец, собственик на Берта комюникейшънс (Berta Communications), украинска компания за стратегически консултации.

Мнозина украинци съзират в това повтарянето на един модел.

След седмици на поражения, сепаратистите като че ли бяха на ръба на разгрома през август, но неочаквано обърнаха хода на конфликта - благодарение на, според твърденията на Киев, навлизането на руски войски.

Москва отрича да е изпращала войници и оръжия. Киев обаче бе принуден да направи компромиси, за да предотврати по-нататъшни загуби, и се съгласи на сключеното на следващия месец споразумение за прекратяване на огъня, което намали интензивността, но не сложи край на сраженията, които вече причиниха смъртта на над 5000 души.

Този път, каза Березовец, Путин може да се опита да настоява за юридическо отделяне на Крим от Русия, след като анексира полуострова през март миналата година, и е възможно да търси начин за постигане на сделка, която да доведе до вдигане на западните санкции.

Новите военни действия са разглеждани от някои наблюдатели като част от план на Путин за създаване на "замразен" - или неразрешен - конфликт, който да гнои, като направи Украйна по-трудна за управляване и забави или блокира европейската й интеграция.

Възобновяването на сраженията освен това може да служи на целта на Путин да задълбочи икономическите проблеми на Украйна, принуждавайки Киев да увеличи военните си разходи, и тласкайки страната към фалит, насърчавайки я евентуално да направи компромиси.

Една по-амбициозна цел, която анализатори не изключват, би била да се помогне на бунтовниците да превземат повече територия и да създадат сухопътен коридор между Крим и самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР).

Въпреки че сепаратистите отричат да са отговорни за ракетна атака, при която Киев съобщи, че 30 цивилни са били убити в събота в Мариупол, пристанищният град на Азовско море е със стратегическо местоположение като врата към юга.

Марк Галеоти, специалист по Русия в Нюйоркския университет, написа в Туитър, че ако Мариупол падне в ръцете на бунтовниците, това събитие ще "внесе истинска промяна в играта", намалявайки авторитета на Киев и правейки ДНР по-жизнеспособна като "псевдодържава".

Още по темата: Антируските санкции на Запада ще зависят от хода на уреждането в Украйна

Отношенията между Русия и САЩ са навлезли в най-тежкия си период след края на студената война, констатира "Комерсант". САЩ спряха фактически изцяло практическото сътрудничество с Руската федерация и приеха няколко пакета от санкции срещу нея, напомня вестникът.

На фона на подновените бойни действия в Донбас Барак Обама заплаши Москва с по-строги санкции. Той хвърли вината за изострянето на ситуацията върху "подкрепяните от Русия сепаратисти с руска екипировка, финансиране, руска подготовка и руски войски". Нови ограничителни мерки спрямо Русия подготвя и ЕС, посочва изданието.

"Ако обаче в най-близко бъдеще се постигне съществен напредък в уреждането, това може да смекчи санкционната нагласа на Запада", допуска всекидневникът, цитиран от Би Би Си.

По данни на "Комерсант", Русия и САЩ вече от няколко дни проучват възможността американският държавен секретар Джон Кери да посети Москва. Визитата е насрочена евентуално за 4-5 февруари, но не е окончателно потвърдена. Ако страните се разберат по всички въпроси, за шефа на американската дипломация това ще е първото посещение в Москва от май 2013 г.

Русия и САЩ наистина обсъждат подобно посещение, което "евентуално ще се състои по молба на американската страна", потвърди междувременно пред ТАСС руски дипломат във Вашингтон.

Ключова тема на тази визита според вестника ще бъде ситуацията в Украйна. "САЩ не участват в многостранните преговори за уреждане на украинската криза още от априлската среща в Женева и с охота биха подновили активното си участие в усилията за деескалация в Донбас", добавя "Комерсант".

Руските власти все така настояват, че нови санкции ще са вредни и безсмислени, посочва електронният "Взгляд" и се позовава по-специално на вицепремиера Аркадий Дворкович. Според негово изявление от 28 януари санкциите "изобщо не зависят" от Русия и "нямат никаква връзка" с действията на Москва.

Дмитрий Песков - прессекретарят на руския президент Владимир Путин, също е убеден, че заплахата с нови санкции заради изострянето на ситуацията в Украйна представлява "с нищо необоснован "икономически шантаж", допълва "Взгляд".

"Ведомости", "Росийская газета" и "Независимая газета" коментират огласената от руски държавници възможност Русия да напусне Съвета на Европа (СЕ), след като вече замрази членството си в ПАСЕ.

Русия прекратява участието си в ПАСЕ до края на годината, заяви в сряда водачът на руските делегати Алексей Пушков, след като Асамблеята реши да продължи до април т. г. санкциите срещу тях в отговор на поведението на Москва в украинската криза.

ПАСЕ "фактически сама се оттегля в периферията на междупарламентарния диалог", смята Пушков, цитиран в "Росийская газета". Защото дебатите в ПАСЕ по всички въпроси, свързани с Русия, ще се превърнат занапред "в доста кухо упражнение", пояснява той. Междувременно Русия няма да остане в самоизолация - на разположение остава Парламентарната асамблея на ОССЕ, чиято роля ще нарасне.

Ако Русия излезе от Съвета на Европа, ще бъдат замразени изцяло всички официални контакти и федерацията изцяло ще спре да участва в дейността на асамблеята, уточнява във "Ведомости" Роберт Шлегел - депутат от Държавната дума.

"Всички възможни доклади от мониторинга на всякакви процеси в Русия също се замразяват. Това важи и за електоралния мониторинг. От друга страна, каквито документи и да приеме асамблеята през този период, те няма да имат нищо общо с нас", отбелязва парламентаристът.

Руският правосъден министър Александър Коновалов пък заявява, че излизането на федерацията от СЕ ще значи Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) вече да няма компетенция на руска територия. "В отношенията (на Русия) със Запада става все по-очевиден курсът към самоизолация", пише на първата си страница "Независимая газета".

Излизането на Русия от СЕ символично би зачеркнало днешния модел на отношенията й с Европа, коментира политологът Фьодор Лукянов. По-рано имаше интеграция, опити за създаване на общо правно поле, но от този не твърде ефикасен модел вече са уморени и Русия, и Европа, обяснява той.

Де факто Русия може да се изправи и пред въпроса за отмяна на мораториума върху смъртното наказание. Ако страната напусне СЕ, той може да бъде премахнат - просто вече няма да има правни пречки за това, смята Игор Лебедев, зам.-председател на Държавната дума.

С излизането от СЕ Русия фактически ще денонсира Европейската конвенция за правата на човека, смята Георгий Матюшкин, пълномощникът на Москва в ЕСПЧ. " Това няма да е крачка назад - това ще е крачка към пропастта", предупреждава Михаил Федотов, оглавяващ руския президентски Съвет за развитие на гражданското общество и правата на човека.

Предупреждението за възможно излизане от СЕ не е заплаха, а позиция на Русия - фактически държавата плаща, а в замяна я подлагат на политически и морален натиск. Така смята Ярослав Нилов, шеф на комисията по обществените сдружения в руския парламент. Депутатът е убеден, че в ПАСЕ вече няма плурализъм на мненията и далеч не всички европейски делегации "осъзнават докрай приноса на Русия в бюджета на организацията".

От ключово значение за бъдещото решение на Русия във връзка със СЕ ще има въпросът за Украйна, изтъква аналитикът Николай Петров. Москва ще вземе това решение наесен въз основа на общата политическа ситуация, прогнозира колегата му Алексей Макаркин.

Според него наистина е възможно Русия да напусне СЕ, още повече че руската власт е събрала доста претенции към ЕСПЧ - най-малкото заради решенията му във връзка с "делото Юкос".

БТА