Потомци на Баба Тонка пазят като скъпа реликва няколко изключително ценни предмета на легендарната фамилия Обретенови. Това разказа на среща с Лайънс клуб „Сексагинта Приста“ в Русе праправнукът на великата българка – Боян Балкански.

Той пристигна от София в крайдунавския град със съпругата си Марика за панихидата в местността Бальов дол край село Нисово, където през ноември 1944 г. са разстреляни без съд и присъда русенски граждани.

Сред тях са внучката на Баба Тонка и дъщеря на Никола Обретенов – Тонка Обретенова-Просеничкова, и съпругът й Нико Просеничков, които са баба и дядо на Боян Балкански. Самият той е син на големия български художник Ненко Балкански и дъщерята на убитата Тонка – Лиляна Просеничкова-Балканска.

Табела с QR код бе поставена на мястото, където се извършва панихида. 

Налъми

Сред запазените от Марика и Боян Балкански предмети са стомна на Баба Тонка и дървени налъми, изработени от сина й Ангел Обретенов, пише "Телеграф".

Семейството съхранява и една пушка, която е била поръчана специално за Фердинанд, за да му бъде връчена при откриването на Паметника на Свободата в Русе през 1909 г. Но Фердинанд не дошъл, пушката останала у Никола Обретенов и така се съхранила в семейството.

Пушка

„Пушката е кремъклия, сливенски тип, с инкрустация и царски герб, вързана с трикольор. Веднъж съм я показвал на изложба в Музея на МВР, заедно със стомната на Баба Тонка, когато навремето направихме едно дружество „Традиция“ – патриотична доброволна организация за популяризиране на историята“, разказа Боян Балкански, който е завършил археология и е работил в музей, но и в системата на Министерството на вътрешните работи.

Интересна е историята около съхраняването на тези ценни предмети в семейството. Тонка и Нико Просеничкови са извикани за малка справка в нощта на 2 срещу 3 ноември 1944 г. и никога повече не се връщат у дома.

Тогава двете им дъщери – Лиляна, майката на Боян Балкански, и Милкана, са съответно на 21 и 19 години. Още на другия ден на първия етаж в къщата, която сега е превърната в музей на Баба Тонка, са настанени руски офицери.

Няколко месеца след изчезването на майка й и баща й Милкана се разболява и умира от менингит, а Лиляна е изпратена на лагер в Разград. По същото време в къщата на квартира на втория етаж е живяло семейството на военен лекар рентгенолог с двете си деца, разказа Марика Балканска.

Виждайки че се краде от първия етаж, съпругата на лекаря успяла да спаси каквото може и го съхранила на втория етаж, където живеела със семейството си. Сред спасеното от унищожение е и черепът на Стефан Караджа, запазен навремето от Баба Тонка, а днес вече е част от експозицията на музея, посветен на голямата българка. 

Боян Балкански разказа и как черепът на Стефан Караджа е бил предаден на Пенчо Кубадински, който през 50-те години е бил първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе, а след това дълго време член на Политбюро.

Свидетел на предаването на черепа е станал малкият Боян, тогава 5-6-годишно дете. Пенчо Кубадински научил, че черепът на Караджата е запазен от Серафим Северняк, който в периода 1953 – 1956 г. е кореспондент в Русе на столичен вестник.

А Северняк бил голям приятел с художника Ненко Балкански и съпругата му Лиляна и често гостувал в софийския им дом. Именно те му казали, че черепът на Караджата е запазен и се намира в Русе.

Покрай строителството на Моста на дружбата кореспондентът и Пенчо Кубадински станали приятели и в някакъв разговор Северняк му споменал за черепа на Караджата. Пенчо Кубадински, иначе голям родолюбец, веднага проявил интерес.

За Лиляна Балканска този човек бил като някаква надежда – известно е какво е било отношението към децата на т.н. „врагове на народа“. Другите имали по един убит родител, а тя – двама.

Влак

„Пътувахме с нощния влак от София до Русе. Трябва да е било пролетта или лятото, защото ми бяха купили едно костюмче с къси панталонки. Бил съм в детската градина, към 5-6 годишен, аз съм роден 1949 г. Серафим Северняк ни чакаше на гарата“, разказа Боян Балкански на срещата си с Лайънс клуба, на която присъстваха и приятелите му от детинство Кристиан Томов и д-р Цветан Данев от Русе.

За кураж – нали ще се срещат с партиен функционер – Ненко Балкански извикал един професор руснак от Художествената академия. Тогава в академията идвали художници руснаци да подкрепят младата държава.

Като научил професорът коя е причината да пътуват за Русе, възкликнал: „За един череп ли сме тръгнали? Кажете, ще ви дам. Аз колко черепи имам и ги давам на студентите да ги рисуват“.

На гарата ги чакали мъже с дълги шлифери, които им взели багажа, а гостите се отправили за срещата с Кубадински. Седнали, а Лиляна Балканска притеснена – а ако не се открие черепът в къщата?

В един момент Ненко Балкански взел от Лиляна ключовете на къщата, измъкнал се тихичко от срещата и не след дълго се върнал с кутия, в която била реликвата.

Намерил черепа на Караджата в стая на втория етаж. Така скъпоценната реликва е предадена на Пенчо Кубадински, а той я дава на читалище „Зора“ в Русе.

Гробове

На 7 ноември т.г. в местността Бальов дол край Нисово с панихида бе почетена паметта на разстреляните без съд и присъда русенски граждани след 9 септември 1944 г.

Смята се, че там е имало поне три масови гроба. В селото винаги се е носел слухът, че в Бальов дол е убита внучката на Баба Тонка – Тонка Обретенова-Просеничкова и съпругът й Нико Просеничков, дългогодишен директор на Мъжката гимназия в Русе.

Някои местни жители при излизане за кърска работа били виждали полузаровените трупове на разстреляните, но от страх си мълчали цял живот.

През 2023 г. „Телеграф“ публикува разказа на кметицата на с. Нисово – Корнелия Йорданова, на която местният жител Тодор Тодоров, малко преди да си отиде от този свят, й показал мястото, където като дете е видял телата. Близо до това място се прави панихида, вече трета поредна година. 

Не се знае с точност колко са убитите след 9 септември 1944 г. русенски интелектуалци. Малко вероятно е да бъдат открити масови гробове, ако въобще някой тръгне да ги търси.

Хората са разстреляни в студените месеци. Труповете са били полузаровени, може би за да бъдат разнесени през зимата от гладните диви животни.

Освен това през годините гората е изсичана поне два пъти и засаждана наново, също може би умишлено, за да се заличат следите от кървавите престъпления.

Лиляна Балканска: До този момент чакам

Русенският историк и архивист д-р Веселина Антонова, която организира идването на Боян и Марика Балкански, е имала шанса навремето да разговаря с Лиляна Балканска и да запише спомените й, които публикува в книгата си „Потомците на Баба Тонка и Народният съд“. Ето какво разказва пред нея Лиляна за зловещите събития:

„На 2-ри ноември 1944 г., към шест и половина вечерта бяхме самички вкъщи със сестра ми Милкана. Нашите бяха излезли и ние имахме две приятелки на гости. Майка ми беше на събрание на Червения кръст, тя беше председател.

Мисля, че събранието беше в Митрополията при владиката и понеже навън се беше спуснала много гъста мъгла, баща ми отиде към сладкарница „Тетевен" да я посрещне. В това време дойдоха двама цивилни непознати да ги търсят. Аз им казах, че ги няма и ги попитах дали нещо да им предам. „Не, ми отговориха те, ние ще дойдем пак".

И наистина, нямаше и десет минути пресрещнали ги, върнаха се с тях. Нашите влязоха вкъщи и смениха пардесютата си с палта, баща ми си остави часовника и портмонето, майка ми – чантата. Видимо бяха притеснени. Бяха започнали вече да прибират хора, задържаха ги за справка, но за изчезване въобще не ставаше дума.

Аз ги питам „Ще се върнете ли за вечеря?" Майка ми с много самообладание каза: „Разбира се, чакайте ни." Хората, които ги повикаха, не казаха нищо и тръгнаха заедно. И толкоз... Нищо повече. И до този момент чакам. Излязоха и повече не ги видяхме.