През 2025 г. се отбелязват 120 години от откритието на младия български учен д-р Стамен Григоров, което променя начина, по който светът гледа на българското кисело мляко. През 1905 година д-р Григоров открива бактерията Lactobacillus bulgaricus – малкият, но изключителен организъм, който стои зад вкуса, качеството и полезните свойства на истинското българско кисело мляко.
Днес, повече от век по-късно, Lactobacillus bulgaricus продължава да бъде символ на България, на дълголетието и на връзката между традицията, науката и иновациите.
„Ел Би Булгарикум“ отбеляза годишнината с учениците от Професионална гимназия „Д-р Стамен Григоров“ в София, която днес чества патронния си празник. На 27 октомври през 1878 г. се ражда големият учен и умира на същата дата през 1945 г. Пред възпитаниците на училището Сияна Янкова от пиар отдела на компанията представи текст от изследователя в Научния център на „Ел Би Булгариркум“ д-р Золтан Уршев, който разказва повече за значението на откритието и за неговото място в историята на киселото мляко.
Публикуваме текста по-долу:
За да се открои по-добре стойността на направеното откритие от д-р Стамен Григоров, би ни помогнало да поставим това събитие в контекста на онова време, в което микробиологичната наука е правила първите си стъпки напред. Самото схващане, че млечнокиселата ферментация се причинява от полезни бактерии става факт едва през 1857 година, когато с работата си Луи Пастьор доказва ролята на микроорганизмите за получаването на ферментирали храни и напитки.
Това слага началото на бурно развитие на микробиологичната наука, като след по-малко от 50 години идва откритието на д-р Стамен Григоров, който за първи път прави описание на микрофлората на българското кисело мляко.
За да усетите динамиката на онова време, ще продължа с това, че само три години по-късно, през 1908 година, стъпвайки и на тези наблюдения, нобеловият лауреат Иля Мечников издава прочутите си „Оптимистични етюди за продължаването на живота“, в които българската пръчица вече присъства като възможно средство за удължаване продължителността на човешкия живот.
Така че магията на българското кисело мляко е била известна много преди откриването на микроорганизмите в него. Защо тогава значението на откритието на д-р Стамен Григоров е толкова голямо?
На първо място, за съвременната наука не е достатъчно само да се установи общ благоприятен ефект на дадена храна, дадена терапия или дори определен начин на живот. Много по-силно въздействие върху хората, много по-голямо доверие и достоверност на твърденията носят търсенето и намирането на самите причини или причинители на това благоприятно въздействие, на възможните механизми, по които даден фактор повлиява човешкия организъм.
В този смисъл, общото разбиране за ползите от консумацията на кисело мляко след установяването на неговата микрофлора от д-р Стамен Григоров вече се фокусират върху полезните за здравето свойства на млечнокиселите бактерии и в частност на българската пръчица. Сега вече полезните свойства на киселото мляко се свързват веднага с особеностите на бактериите, които то съдържа.
Второто следствие от откритието на д-р Стамен Григоров е постепенното зараждане и налагане на виждането, че съществуват и полезни бактерии, които са част от нашето обкръжение, част от нашата храна и част от самите нас. В нашето съвремие се говори много за необходимото равновесие на микроорганизмите в стомашно-чревния тракт, за въздействието на това равновесие върху различни органи на човешкото тяло и като цяло върху общото здравословно състояние на организма.
Съответно, като средство за подържане на това равновесие днес се посочва храната, която консумираме, съдържащите се в нея микроорганизми или приемането на различни концентрати от живи микроорганизми, означавани с термина „пробиотици“. Цялото това съвременно виждане, обаче, води своето начало точно от първите наблюдения на д-р Стамен Григоров, който е описал българската пръчица в напрактика първия признат пробиотичен продукт – българското кисело мляко.
Ние в „Ел Би Булгарикум“ смятаме, че трябва да се отдаде и дължимото на тогавашната привързаност на нашия народ към образованието. Насочването на понякога трудно спестени средства към образованието на български младежи в чужбина, било то в Русия или в Западна Европа, е било много важно за българите по това време.
Откритието на д-р Стамен Григоров се случва през 1905 година, едва тридесетина години след нашето Освобождение и не би се осъществило, ако този млад човек не бе имал възможността да учи във Франция, а след това и в Женева, където той за първи път установява естеството на микроорганизмите в киселото мляко.
