Колкото и да си добър в една игра, ако не можеш да си позволиш да я загубиш, значи никога няма да си достоен за победата.

Ако не познаваш вкуса на поражението, едва ли ще можеш да се насладиш истински и на пътя до големия триумф.

Въпреки че е печелила 20 титли в кариерата си, Арина Сабаленка не е от тези големи победители, които след време ще бъдат пример за това как се кове манталитет на голям шампион.

Просто защото не умее да губи.

На 7 юни тази година лидерката в ранглистата загуби финала на Откритото първенство по тенис „Ролан Гарос“ от поставената под номер 2 в схемата американка Коко Гоф след драматичен обрат с 6:7(5), 6:2, 6:4.

На Гоф й бяха нужни два часа и 40 минути, за да пречупи иначе коравата беларуска тенисистка. И тя го направи! Спечели първата си титла на Откритото първенство на Франция – запазвайки самообладание, с достатъчно воля и силна вяра в крайния успех.

Малко след триумфа на младата американка, Сабаленка не издържа. Избухна с неочаквана словесна тирада на пресконференцията, заявявайки с гневен тон, че е изключително разочарована – и от ветровитите условия, и от себе си, допускайки над 70 непредизвикани грешки.

Просто за пореден път не бе достойна в поражението.

Вместо да поздрави съперничката си с победата – както правят големите – тя заяви, че не играта на Гоф е била „толкова невероятна“, а просто тя е била „прекалено емоционална“.

Сабаленка вероятно не си дава сметка, че кортът не е само арена за сервиси, но и сцена за характер. А в мачове като този тя загуби точно него.

Въпреки купите, титлите и опита зад гърба си, така и не е стигнала до онази спортна същина, която прави голямата разлика – че истинските шампиони се познават не в победата, а в поражението.

Арина още не е научила този урок!

Нещо повече. След като аргументира загубата основно със слабата си игра, Сабаленка уверено добави, че ако на нейно място на финала е била Ига Швьонтек, със сигурност е щяла да победи Гоф!

Тези нейни думи бяха достатъчни, за да получи малко след това множество критики. Самата Коко Гоф пък й припомни, че само преди няколко седмици е победила Швьонтек с убедителното 6:1, 6:1.

Всичко това накара седемкратната шампионка в Париж Крис Евърт да каже:

„Когато чух Арина да казва, че това е най-лошият й финал, бях изненадана. Трябва да адаптираш играта си. Условията са еднакви и за двамата играча. Трябва да направиш тези корекции. Ако си номер едно или номер две в света трябва да знаеш как да играеш с вятъра.

Трябва да си наистина готов и да подготвиш удара си по-бързо. Трябва да осъзнаеш това и да направиш корта по-малък от обикновено. Не можеш постоянно да целиш линиите, ако има вятър. Мисля, че Коко се адаптира по-добре към тези условия.“

Но да се върнем няколко месеца по-рано.

През януари Сабаленка загуби и на финала на Australian Open в Мелбърн от Мадисън Кийс с 6:3, 2:6, 7:5.

След поражението се оттегли от церемонията с хладна дистанция, а по-късно в социалните мрежи се появи видео, в което тя и щабът й се преструват, че уринират върху сребърния „Aphrodite Cup“.

Грозен и неуважителен жест, който със сигурност не говори за класа.

Световната номер 1 счупи ракетата си и напусна корта – и въпреки че се върна на церемонията – експертите определиха поведението й като „дребно и невъзпитано“.

Тенис легендата Джо Дюри, която е и последната британска тенисистка, играла на финал на турнир от WTA, нарече проявата „доста лош спортсменски пример“.

Три месеца след това, през април, по време на четвъртфинал на турнира в Щутгарт, след спорно отсъждане, Сабаленка извади мобилния си телефон, за да заснеме следата на топката. И получи официално предупреждение за неспортсменско поведение.

Още ли има съмнения дали тя умее да губи?!

„Провалът не е фатален, но невъзможността да се адаптираш може да бъде“, казва баскетболният треньор в Университета на UCLA Джон Уудън.

Неслучайно го цитираме – тъй като под негово ръководство отборът на висшето училище печели 10 от 12 титли. Той обаче не влиза в историята заради тези триумфи – а заради философията, с която помага на отбора си да постигне тези успехи.

Може би в щаба на Сабаленка трябва да помислят върху това. Защото нейната психика определено поддава. И не отива на голям шампион!

Големите шампиони стават такива, едва, след като са разбрали защо провалът не е обратното на успеха, а е част от него.

Преди да станеш вдъхновение за мнозина, трябва да си научил най-важния урок: Как се губи!