Кой е по-щастлив без връзка – жените или мъжете? Според скорошно изследване на екип от психолози от Университета в Торонто, отговорът е ясен: самотните жени, средно, се чувстват по-добре в собствената си кожа от необвързаните мъже. Проучването, публикувано в Social Psychological and Personality Science, анализира четири основни аспекта на благосъстоянието при близо 6000 възрастни и достига до изводи, които поставят под въпрос много от обществените нагласи за самотата и половата идентичност.
Учените са разгледали четири ключови измерения: обща удовлетвореност от живота, качество на живот, сексуално удовлетворение и необходимост от романтичен партньор. Жените значително по-често от мъжете съобщават, че се справят добре във всички тези области, дори и в отсъствието на партньор.
„Жените изглежда са по-доволни от необвързания си статус, по-независими и по-сексуално удовлетворени“, казва д-р Илейн Хоан, водещ автор на проучването. Тя допълва, че мъжете изпитват по-голямо напрежение да бъдат „във връзка“, защото обществото обвързва мъжествеността със сексуалната активност и успеха при жените.
Социалните роли, наложени от културните очаквания, играят значителна роля. За мъжете липсата на партньор често се свързва с провал – не само в личен план, но и в обществената им стойност. „Идеята, че истинският мъж винаги трябва да има жена до себе си, е дълбоко вкоренена“, коментира Хоан.
Съществува и практичен проблем – мъжете срещат повече трудности в ранните фази на запознанства и имат по-ограничен достъп до секс, което влияе негативно върху психическото им благополучие.
Жените, от друга страна, се възползват от предимствата на самотата – повече свобода, контрол над сексуалния живот и време за себе си. Те също така се възползват от по-развити социални мрежи, които компенсират липсата на партньор. „Жените поддържат по-богати приятелски и семейни връзки, които служат като буфер срещу усещането за изолация“, уточнява Хоан.
Освен това, с напредъка на финансовата независимост при жените, нуждата от партньор по икономически причини все по-често отпада. Така връзката престава да бъде необходимост и става избор – нещо, което създава различен психологически контекст.
Интересно е, че възрастта също играе роля: по-възрастните необвързани мъже са по-щастливи от младите, което съвпада с други изследвания, показващи, че адаптацията към самотата нараства след 40-годишна възраст.
Независимо от пола, психолозите са единодушни: социалната свързаност е критично важна. Дори без романтичен партньор, поддържането на активна връзка със семейството, приятелите и общността – дори в дигитална форма – има пряко влияние върху психичното здраве.
Съчетано с физическа активност, хобита и цели, животът без партньор не само може да бъде пълноценен – той може да бъде и източник на лично израстване и емоционална устойчивост.
Данните от това и други изследвания поставят под въпрос традиционния разказ, че „щастието идва само с връзка“. Жените демонстрират, че самотата не е дефицит, а възможност – за свобода, лична реализация и баланс. А за мъжете тези резултати са покана за преосмисляне на мъжката роля – далеч от натиска да се доказваш чрез статус и партньор, и по-близо до вътрешната пълноценност.
