Учени разгледаха как смъртта влияе върху човешкия мозък и това, което откриха, е доста изумително, предава glasnews.bg

Идеята, че мозъкът просто спира да функционира, когато умираме, е много далеч от истината, според изследване от 2022 г., публикувано в Frontiers in Aging Neuroscience.

Проучване върху мозъка на епилептик

Група невролози от Университета в Тарту, Естония, извършили задълбочено проучване върху мозъка на пациент, който страдал от епилепсия.

Д-р Раул Висенте и екипът му първоначално използвали непрекъсната електроенцефалография (ЕЕГ), за да лекуват пациента и да се опитат да засекат пристъпите преди да се случат.

Въпреки това, под наблюдение, пациентът за съжаление получил инфаркт и починал.

След трагичния инцидент, учените успели да наблюдават умиращ мозък, вероятно за първи път в историята.

„Измерихме 900 секунди мозъчна активност около момента на смъртта и се фокусирахме конкретно върху това, което се случва през 30-те секунди преди и след спирането на сърцето,“ обяснява д-р Аджмал Земмар, неврохирург от Университета на Луисвил, САЩ, който организира изследването.

Ярки спомени в близост до смъртта

„Малко преди и след спирането на сърцето наблюдавахме промени в специфична лента на невронни осцилации, известна като гама осцилации, както и в други осцилации като делта, тета, алфа и бета.“

Учените успели да потвърдят, че ритмичните мозъчни вълнови модели в момента на смъртта са подобни на тези, които се появяват при сънуване, възстановяване на спомени и медитация.

Това може да обясни защо хората често изпитват ярки спомени за живота си по време на близки до смъртта преживявания.

Популярният израз - „животът преминава пред очите ти“, може би съдържа известна истина.

Различните мозъчни осцилации (вълни)

Съществуват различни видове мозъчни осцилации (мозъчни вълни), които се дефинират като модели на ритмична мозъчна активност, наблюдавани в мозъка на живите хора.

Гама осцилациите, например, се наблюдават при концентрация, сънуване, както и при обработка и възстановяване на паметта и информацията.

„Чрез генериране на осцилации, свързани с възстановяването на спомени, мозъкът може да извършва последно възпроизвеждане на важни събития от живота точно преди да умрем, подобно на тези, които се съобщават при близки до смъртта преживявания,“ добавя д-р Земмар.

„Тези открития предизвикват нашето разбиране за това кога точно свършва животът и пораждат важни последващи въпроси, като тези, свързани с времето за даряване на органи.

„Едно нещо, което може би ще научим от това изследване, е, че въпреки че нашите близки са със затворени очи и готови да ни напуснат, техните мозъци вероятно възпроизвеждат някои от най-прекрасните моменти, които са преживели през живота си,“ допълни още той.