Едва през ХХ век се появява свободният морал, позволяващ на жените да плуват в морето в специални костюми, които с течение на времето стават все по-отворени, докато накрая се стига до прашки, а след това и до нудистки плажове.

Но през деветнадесети век жените не можели да облекат бански, да правят слънчеви бани на плажа наравно с мъжете и свободно да се потопят в морето. Те, разбира се, плували в морето, но за това били използвани специални машини. Машината за къпане била нещо като кабинка за преобличане, но много по-голяма по размер и имала колела, благодарение на които била докарвана в морето заедно с къпещия се с помощта на кон или ръчно от няколко каруцари.

Жената, облечена в затворен бански костюм, можела да изскочи от тази кола и да се потопи в морето далеч от любопитни очи. За да не се удави случайно, тъй като по това време жените на практика не са знаели как да плуват, на кръста й било вързано въже, освен това специален силен слуга помагал на жената да плува и следи състоянието й, например, помагал да излезе и да влезе в колата. Още повече, че най-„скромните“ жени плували под брезентови навеси, за да не ги види никой изобщо.

Но нравите се променят и вече в началото на деветнадесети и двадесети век броят на машините за къпане намалява и жените все повече започват да се появяват на плажа в бански костюми, които в началото не се различавали много от роклите, просто имали по-удобна форма за къпане. Постепенно обаче тези напълно покрити бански костюми започнали да се трансформират, докато не се превърнали в модерни дамски бански.