Охранителни камери уловиха момента, в който българин, отвратен от корупцията в родния си град в провинцията, спокойно се залива с бензин и след това се запалва. Тази седмица друг мъж, четвъртият за по-малко от месец, извърши същия отчаян акт пред сградата на президентството в българската столица. Това съобщава Асошиейтед прес в кореспонденция от София.

Драматичните самозапалвания, три от които с фатален край, удивително приличат на събитията отпреди половин век в Източна Европа, когато предимно млади интелектуалци се разбунтуваха срещу съветското комунистическо управление, като се запалиха с искане на свобода и демокрация.
Четвърт век след падането на комунизма в България мечтите за просперитет бяха измамени в балканската страна, която е най-бедната в ЕС. 20% от българите живеят под прага на бедността, безработицата достига рекордни нива, доходите са наполовина по-малки от средните за Европа, а подкупите, мошеничеството и печално неадекватната съдебна система са част от ежедневието, отбелязва агенцията.
36-годишният Пламен Горанов, който протестираше срещу корупцията в родния си град Варна, почина, след като се заля с бензин и се запали пред обществена сграда на 20 февруари. Мъченическият акт беше записан от охранителни камери. Той стана известен като "българския Ян Палах", чешкия студент, който се самозапали през 1969 г. като протест срещу съветската окупация на тогавашна Чехословакия.
Въпреки призивите на влиятелната в България Православна църква срещу подобни отчаяни актове, други двама български протестиращи, единият от които баща на пет деца, последваха примера на Горанов като се самозапалиха публично. Вчера друг мъж, Димитър Димитров, направи същото пред сградата на президентството в столицата София. Близки на 51-годишния ковач, който е в критично състояние, заявиха, че той е останал без доходи, след като загубил работата си преди две години.
Охранители на входа на сградата съобщиха, че са го видели да сяда за известно време до близък фонтан, когато изведнъж извадил бутилка с бензин, залял главата си и драснал клечката. Те се втурнали да го спасяват, като изгасили огъня, но той получил над 25% изгаряния по тялото си и проблеми с дишането заради отровните газове.
Самозапалването се практикува от векове по различни причини, главно в Югоизточна Азия, включително като политически протест, набожност и отричане. Около 100 тибетци се самозапалиха в последните четири години като протест срещу комунистическото управление, като в някои случаи пиеха керосин, за да взривят пламъците отвътре. Това е една от най-големите вълни на политически самозапалвания в новата история.
В исторически план самозапалванията са мощна форма на протест, включително случаят с тунизийския продавач Мохамед Буазизи от 2010 г., който разпали Арабската пролет. Настоящата вълна от национални протести, която обхвана България, беше предизвикана от увеличените сметки за ток, но постепенно прерасна в обществено недоволство срещу корупцията на правителството и влиянието на организираната престъпност на различни обществени нива. Протестите вече свалиха дясноцентристкото правителство като наказание за неспособността му да се бори с бедността и несправедливостта.
Макар самозапалванията да не са типични за България, експерти казват, че те могат да послужат за пример на евентуални последователи. Психологът Димитър Гронев предупреди, че те могат да се превърнат в "социална зараза". "Самозапалването е акт, който зове за обществен отговор. То не е резултат от лична драма, а решение, предизвикано от безнадеждност", казва психологът Маргарита Бакрачева.
Един от най-силните примери за личен бунт срещу диктатурата беше самозапалването на Палах, чешкия студент, който се самозапали през 1969 г. на площад Венцеслав в центъра на Прага като протест срещу съветската инвазия, потушила Пражката пролет. По онова време този акт получи силен отглас в голяма част от комунистическия свят. Вдъхновени от акта на Палах, други трима чехи последваха неговия пример, както и опоненти на инвазията в Полша и Унгария. Палах "почина, защото искаше да изкрещи по най-шумния начин", се казва в документ, подписан от покойния чешки президент Вацлав Хавел.
По времето на комунизма България беше най-верният съюзник на Съветския съюз. Всички опити за дисидентство бяха потушавани в зародиш от режима, а историята на Палах остана тайна за повечето българи до рухването на режима през 1989 г.















Асошиейтед прес