В интервю за френския вестник „Кроа” политологът със специализация политика на Балканите Надеж Рагарю анализира трудните отношения между България и Македония и опитите за разрешаването на разногласията между двете страни.
Във връзка с годишнината от депортирането на евреите от Македония по време на Втората световна война и декларацията на България, в която страната изразява съжаление за съдбата на македонските евреи, Рагарю е запитана защо този момент от историята представлява болезнена тема за двете страни.
„Възпоменателните церемонии често представляват момент на засилване на разногласията относно миналото. Така и спорът за съдбата на евреите по време на Холокоста представлява само част от по-големия спор за историята на региона. За много българи Македония е млада страна, формирана след 1944 година. Някои депутати са шокирани от политиката на утвърждаване на националната идентичност, която бе започната от правителството на македонския премиер Никола Груевски от идването му на власт през 2006 година, отчасти в отговор на разногласията за името на страната с Гърция. Това засяга отношенията с Атина и София. Много българи смятат редица герои, чествани в Македония като македонски, за принадлежащи към българския пантеон. Мащабният проект за градското реновиране на македонската столица „Скопие 2014” даде на този спор нова видимост”, казва по този въпрос Рагарю.
Относно това защо България приема толкова остро въпроса, политологът отговаря: „Македония представлява изгубената земя от национална мечта, която бе отнета на България през 19 век. Като член на ЕС от 2007 година България разбра, че разполага с лост, който ще й позволи да изложи на международната сцена списък с претенции, като не улесни започването на отлаганите от 2005 година преговори за присъединяването на Македония към ЕС. Въпреки това двете страни започнаха разговори, за да изгладят разногласията си”.



















„Кроа”