През декември идва време за равносметки и оценки на изминалата година, както и за прогнози за следващата. Наскоро правителството взе важни решения - прие бюджета за изборната 2013 г., въведе данък върху лихвите по депозитите, направи нови стъпки към привличането на чужди инвеститори, които не срещнаха обаче одобрението на президента.

iNews потърси за коментар и оценка на тези събития, както и прогноза за икономиката ни през 2013 г. от ключова фигура в деловия живот на страната - Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк".

Г-н Хампарцумян, как оценявате бюджета за догодина?

- Честно да ви кажа, тъй като това не ми е директна отговорност, не съм го гледал ред по ред. Виждам, че мненията за бюджета в публичното пространство са противоречиви. Изборна година е. В зависимост от резултатите на изборите, той може да претърпи и промени. Предполагам, че не е много по-различен от тазгодишния.

Какво е мнението Ви за данъка върху лихвите по депозитите? Какви ще бъдат постъпленията от него?

- Това са перфектни въпроси за Министерството на финансите. Ние като банка технически ще го изпълним. В по-общ план въвеждането на нов данък е в правата и възможностите на всяко едно правителство. Разбира се, това при всички случаи чисто политически ще има негативи. Явно е, че Министерството на финансите има нужди от допълнителни приходи.

Само по себе си облагането на лихвите по депозитите не е нещо невиждано. Повечето държави го имат. Разбира се, в повечето държави, в които го има, има доста по-развити и популярни като алтернатива продукти – взаимни фондове, структурирани депозити и т.н., които съществуват и в България. Тяхната популярност ще нарасне сред хора, които не искат да плащат този данък.

А той ще доведе ли до масово теглене на депозити, според Вас?

- Не. По никакъв начин. Не забравяйте, че депозитите в България са защитени до 100 000 евро. Това е значително над прага на средния депозит, който у нас е от порядъка на няколко хиляди лева.

Всички са единодушни, че банковата ни система е стабилна. Как постигате това в условия на дългова криза?

- Не, не го постигаме в условия на дългова криза. То е постигнато на базата на системни усилия след кризата през 1997 г., която беше катастрофална за банковата система. Тогава се въведе валутния борд, направиха се ред регулации на банковата система. Това доведе до доста драматична смяна на акционерите в българската банкова система и така нататък. В резултат ние получихме много консервативно регулирана система. Ако си спомняте, в периода на кредитния бум БНБ имаше специални мерки, за да укроти този растеж.

Трудно е да се каже тези мерки колко са били ефективни, в смисъл без тях сега къде щяхме да бъдем, но очевидно тези действия са допринесли за това да бъдем по-консервативни и по-предпазливи.

Същевременно заради по-високата капиталова адекватност, консервативните правила за провизиране - заделяне на част от печалбата за бъдещи загуби, лоши кредити и т.н., системата ни е станала по-устойчива. Поучили сме се от грешките, които сме направили през 90-те години.

Споменахте лошите кредити. Какъв е в момента техният дял?

- В статистиката на БНБ го има, мисля, че е над 15%. Това тримесечие имаме малко намаление, но тези неща трябва да се гледат като тенденция за няколко тримесечия подред. Истината е, че през 2013 г. не виждам причини икономиката да расте много бързо, а докато икономиката не тръгне да расте с, да кажем, 3-4%, лошите кредити или ще се увеличават бавно, или ще намаляват бавно, или ще бъдат там, където са, но няма да има голяма промяна в процента им.

Хубавото е, че тези кредити в преобладаващата си част са обезпечени. Ако се приемат някои законодателни мерки да се предотвратят фалитите със задна дата, съдилищата да си гледат работата коректно, опитите да се обезсилят обезпеченията да не дадат ефект и т.н., всъщност тези лоши кредити не са тотална загуба за банковата система. С подобряване на икономическата среда каквото се върне от тях ще бъде във вид на чиста печалба. Парите, които в момента "замразени" в тези лоши кредити, ще започнат полека-лека да се връщат в икономиката.

Според последните данни на БНБ лихвите по кредити и депозити падат. Смятате ли, че ще се задържи тази тенденция и догодина?

- Ако имаме една по-устойчива икономическа среда, да. В България лихвените нива са доста високи, както по кредити, така и по депозити. Колкото по-стабилна и успешна ни е икономиката, толкова по-ниски ще бъдат лихвите.

Какви според Вас ще бъдат секторите, които банките ще предпочитат да кредитират догодина?

- Аз съм противник на предварителното приоритизиране на сектори. Банките като финансов посредник ще подкрепят най-успешните. На пазара има 30-ина банки с различен апетит към поемане на риск, с различна специализация в даден вид продукти или сектори на банковото дело, с различна история, и ако щете, с различен размер.

Една банка като "УниКредит Булбанк" е универсална банка, с присъствие над 30% в корпоративното кредитиране. Очевидно е, че, за да бъдем толкова големи, ние сме почти във всички сегменти. Това, с което не се занимаваме като политика на нашите акционери, са въоръжение и ядрени централи и хазарт. Там други банки ще ни заместят.

Промените в Закона за насърчаване на инвестициите ще дадат ли резултат и как всъщност трябва да привличаме чуждестранни инвеститори?

- За съжаление, самостоятелен закон за чуждите инвестиции не може да ги привлече. Той може само да помогне. Като цяло средата и перспективите на икономиката трябва да бъдат подходящи за правене на бизнес, да бъдат конкурентни спрямо останалия свят. България няма друг изход, освен да се състезава с всички останали на пазара.

Трябва да имаме амбицията не само да бъдем по-добре от миналата година и да подобряваме тук и там някакви малки неща, а да имаме системни многогодишни усилия да станем най-доброто място за правене на бизнес в света. Това звучи високопарно, но ако не си поставяме високи цели, няма как да ги постигнем.

Какви са прогнозите Ви за икономическия ръст догодина?

- Между 1% и 2% в зависимост от обстоятелствата.

Кои, според Вас, бяха най-добрите и кои най-лошите решения на правителството от икономическа гледна точка през тази година?

- Трудно ми е да дам оценка на правителството, предпочитам да анализирам последствията. Аз не съм политик. Но това, което се вижда, е, че България пада надолу в класациите за качество на средата, за свобода на инвестициите и т.н. Това означава, че независимо от усилията, които сме положили като бизнес и като правителство, не сме успели да бъдем достатъчно конкурентни спрямо останалите в света. Там трябва да се положат системни усилия от всички нас.

Ние не сме централизирана командна комунистическа икономика, в която правителството е отговорно за всички успехи и неуспехи. В онзи тип управление всъщност неуспехи няма. Резултатът обаче е плачевен. Всеки трябва от своята си позиция да полага необходимите усилия както професионално, така и като гражданска позиция обществото ни да върви напред и икономиката да се развива.















Ралица Стоянова