Шест загинали израелтяни, 32 ранени, един загинал българин. Това е последната равносметка, която чух на влизане вкъщи, която може и да не е актуална вече. А може и да е. Във всички случаи атентата в Бургас измете негативния доклад от ЕК като тема на деня, и ще остане на дневен ред и занапред. Не само за нашата страна или Израел, а за целия свят.

В този план, смятам временно да страня от популистките искания за оставка на правителството и поемане на отговорност от властимащите. Това е близо до ума и е вярно настояване, особено с оглед на постоянните провали на елита – но е най-малката брънка от проблема.

Истината е, че с известно забавяне, сблъсъкът на цивилизациите, за който говори Самюъл Хънингтън, акостира и при нас. Акостира при летището на Бургас под формата на взривен автобус, обгорил околните два и леки коли около мястото на атентата. Обичайните заподозрени са ясни, и именно това е най-яркото проявление на сблъсъка между Западния свят и Арабския свят, който е най-актуалното културно противопоставяне от 2001 година насам. И най-вероятно ще остане в това статукво занапред.

11.09.2001 година маркира новото явление, което движи системата на международните отношения – войната срещу тероризма (“war on terror” като английски термин). И докато ние бяхме в периферията на събитията и участието ни се изчерпваше с изпратени контингенти в тогавашното сърце на събитията (извън родната територия), то в момента сме в директния сблъсък и нещата загрубяват. И е логично и очаквано страхът да се просмуче и в нашето общество, след просмукването му с хладни пръсти в американското, английското и испанското (Ню Йорк, Вашингтон, Лондон, Мадрид).

Проблемът е в това, че този сблъсък на цивилизациите ескалира още повече и още повече и не се знае какъв ще е неговият следващ ход. Западът се озъбва срещу Арабския свят поради терористичните бомбардировки, атентати и всякакъв вид асиметрични действия.

Доколко е правилно обаче това?

Защитавам най-вероятно непопулярна теза, но според мен този сблъсък до немалка степен се поддържа и изкуствено от следващите философията на рязкото културно противопоставяне. Истината е, че атентатите са плод на крайни религиозни групировки, които с дейността си опропастяват всеки опит на умерените от „другата култура” да покажат, че могат да съществуват адекватно и нормално със своята контракултура.

В същината си да се съди по тях за целия арабски свят е сходно на това да съдим за християнския свят по негови радикални представители или сектанти като Свидетелите на Йехова например. Или да се отъждествява това, че има нео-нацистки елементи в Германия с факта, че цялото немско население е ксенофобско и желае да възроди забравения отпреди над 60 години дух.

Смъртта на тези израелски туристи (мир на праха им), в очите на света е равна на тази на български юноши, палестински деца, немски възрастни, американски граждани на средна възраст или африкански новородени. Или най-точно казано – всяка човешка смърт е равностойна и еднакво трагична. Нарушаването на най-святото – живота, е престъпление както спрямо Бога (за вярващите), така и спрямо човечността и всичко морално (за невярващите). Това, което прави смъртта различна, са географските, исторически, етнически и културни особености. Затова българите скърбим повече, когато испанец убие българин, и не толкова, колкото когато канадец убие американец. Но в същината си посегателството върху всеки живот е най-безчовечното и най-страшно нещо, което може да се случи.

Защо говоря тези неща? Именно защото сблъсъкът се радикализира и въпреки личните убеждения и наклон, трябва да се постараем поне малко да допринасяме за някаква обективна оценка, мислейки за омекотяване на културното противопоставяне. Убеден съм – а и даже днес видях в социалните мрежи, че достатъчно от арабския свят, който не е екстремистки, е не по-малко шокиран от случилото се както от израелците, така и от самите нас, българите. Подвеждането под общ знаменател и тук, както винаги, няма да спомогне за какъвто и да е напредък по въпроса. Напротив, само ще изостри наследството, с което разполагаме, и което се развива с бързи темпове.

Има една фраза, срещаща се в две любими мои песни:

„Братя и сестри, времето е дошло и всеки един от вас трябва да реши – ще бъдете ли самия проблем, или ще участвате в разрешаването му”.

Няма по-верен момент от сега за нея.

Bad Apple