Геолози от Университета на Мериленд и Университета на Хавай най-накрая проследиха едно от най-големите вулканични изригвания в историята на Земята, случило се преди 120 милиона години, до неговия източник дълбоко под Тихия океан.
В статия, публикувана в сп. Nature, пише, че една и съща подводна гореща точка е създала както верига от подводни вулкани в Южния Пасифик, така и масивното плато Онтонг Ява, най-голямата вулканична платформа на Земята.
„За първи път успяхме ясно да свържем по-младите южни и по-старите вулканични системи в западната част на Тихия океан. Това откритие ни дава по-пълна картина за това как басейнът на Тихия океан се е развивал в продължение на милиони години“, казва водещият автор Вал Финлейсън, научен сътрудник в катедрата по геология на университета в Мериленд.
„Горещата точка“ на Луисвил в южната част на Тихия океан е област, където горещ и химически различен материал от дълбините на Земята се издига на повърхността, създавайки вулкани.
Платото Онтонг Ява се намира северно от Соломоновите острови и е на около 120 милиона години.
Предишни теории са се опитвали да обяснят връзката между тези две големи геоложки образувания, но не са успели да дадат окончателен отговор.
Няколко подводни планини край Самоа се оказали много по-стари от очакваното за региона.
Чрез анализ на възрастта и химичния състав на древни скали, взети от района, изследователите стигнали до заключението, че планините са част от по-стара вулканична следа в Луисвил. Тези вулканични следи образуват тектонични плочи, докато земната кора се движи над горещи точки.
„Можем да проследим тези следи във времето и пространството. Колкото по-далеч от горещата точка, толкова по-стари са. Но от тези следи все още е възможно да се определи, че те принадлежат към един и същ източник. С тези нови доказателства успяхме да преразгледаме настоящите модели на движение на Тихоокеанската плоча и да разберем по-добре как морското дъно се е движило в продължение на милиони години“, обясни Финлейсън.
