Всяка година десетки хиляди хора изчезват безследно по света – статистиката е наистина плашеща.
Повечето истории остават скрити от общественото внимание, но има и такива, които стигат до нас чрез медиите. Точно това се случва с две холандски студентки, които решили да вървят по известната туристическа пътека El Pianista.
По време на пътуването си 21-годишната Крис Кремерс и 22-годишната Лизан Фрон направили много снимки, на които изглеждат щастливи.
Но скоро след това идва обаждане до 911. Направено е от техните телефони, а след това те изчезват завинаги в джунглата, оставяйки след себе си ужасяващи доказателства.
Историята им шокира целия свят.
Крис и Лизан спестяваха пари за пътуването си до Панама в продължение на шест месеца. Момичетата не искат да бъдат обикновени туристи: планират да помагат на местните жители, да работят с деца и да учат испански по пътя.
Когато пристигат в Бокет, те откриват, че детското училище не е подготвено за пристигането им и работата им с местните ученици трябвало да бъде отложена.
Това ги кара да вземат решение за една съдбовна разходка.
По време на пътуването двете момичета отсядат в приемно семейство. Според спомените на собственика на къщата, преди експедицията Фрон се почувствала зле и кашляла много. Но на следващия ден момичетата тръгнали на дълъг път.
Местните жители ги посъветвали да не правят прехода сами. Но на 1 април 2014 г. Крис и Лизан се озовават на пътеката El Pianista, известен маршрут, който минава през мъглива джунгла и водопади.
Времето е идеално, Фрон и Кремерс са облечени с леки тениски и шорти за своето приключение. В раниците си слагат най-необходимото: паспорти, малко пари, бутилка вода, телефони и фотоапарат. Едва ли някой е предполагал, че именно технологията ще стане главният свидетел на изчезването им.
Стигат до началото на маршрута с такси: шофьорът по-късно уточнява, че са пристигнали около обяд. Това е първият странен момент в историята. Използвайки метаданните на снимките, ще се установи, че са започнали изкачването си час по-рано.
Началният час на пътуването няма да съвпадне не само с показанията на таксиметровия шофьор, но и със спомените на собственика на кафенето в началото на пътеката.
Той твърди, че около три часа следобед е говорил с две момичета и след разговора непознатите потеглили по планирания маршрут.
Друг мистериозен детайл е кучето водач. За да не се изгубят, те били придружени от четириног приятел. От персонала на кафенето казват по-късно, че с момичетата е имало куче, което се е върнало само. Но животното не фигурира на нито една от снимките, направени от туристките.
Маршрутът El Pianista е дълъг около 4 км и се изминава за 3-4 часа. И въпреки че не е труден за изкачване, местните смятат спускането за рисковано: стръмният терен е опасен през дъждовния сезон.
Крис и Лизан стигат върха на хълма около един часа следобед. Правят си паметна снимка на фона на Ел Мирадор. Най-често това място е крайната точка, от която която туристите се връщат обратно.
Но момичетата решават да разнообразят пътуването си и да отидат по-дълбоко в джунглата. Според една от хипотезите са искали да видят водопада. Последните изображения потвърждават, че са били на един час пеша от целта си.
Снимка: Pixabay
С тези кадри обаче историята, позната на обществеността свършва. През следващите 2,5 месеца ги смятат за изчезнали.
Официално са обявени за изчезнали на 3 април. Организирано е масово издирване: от полицията, местни жители, спасители, водачи на кучета, издирвателна група от Холандия и роднини.
Изглеждаше така, сякаш са изчезнали в джунглата – не е имало никакви следи, вещи или доказателства.
Десет седмици по-късно местен жител съобщава за важна находка – раницата на Лизан. Намерена е на съвсем различно място от това, където е извършено търсенето: предметът е бил в поле, намиращо се на няколко часа пеша от мястото, където са били видени за последно.
Но не само разстоянието е предизвикало тревога. Раницата била в отлично състояние: липсвала само една бутилка, а съдържанието било сухо – това изключва сценария, при който се е смятало, че вещите им са били отнесени от течението.
С дългоочакваното откритие идват нови въпроси.
През май на това място падат проливни дъждове – как изоставената раница е останала невредима? В предмета е открито и ДНК от различни хора, но е трудно да се установи кога точно са оставени тези следи. По мобилните телефони и камерата имало и множество пръстови отпечатъци, някои от които повтарящи се.
Скоро шортите на Крис са намерени на скала между два планински потока: според една версия дрехите бяха внимателно сгънати и ципът бил закопчан.
Фотоапаратът изигра ключова роля в случая: запазила е безценна информация, която е едновременно изненадваща и плашеща.
Открита е серия от 133 снимки: след дешифриране на данните се оказва, че липсва само един кадър.
Кой го е премахнал? И защо? Какво е имало на тази снимка? Въпроси, които досега са без отговор.
Повечето от снимките са абсолютно „нормални“ и „безинтересни“: на тях момичетата се усмихват и позират на фона на живописни пейзажи. Единствено кадърът, заснет на 1 април в 18:40 предизвиква смесени емоции. Това показва, че Кремерс е била притеснена от нещо.
След проучване на снимките става ясно, че част от тях са направени в неизследвана част от маршрута, смятана за дива. Там има хижи, които не присъстват на никоя карта: дори водачи с дългогодишен опит не знаят нищо за жителите на района.
Но най-ужасяващи са 90-те снимки, направени на 8 април, седмица след изчезването на Лизан и Крис. Снимките са правени между 1 и 4 сутринта, като паузата между някои кадри е само няколко секунди. Някои от кадрите са ясни, други са с лошо качество. На снимката се виждат дерета, ждрела, клони, въжени мостове.
Най-страшният и мистериозен кадър е близък план на тила на Кремерс. Според една версия на снимката може да се види кръв, но това предположение е опровергано в книгата „Изгубени в джунглата“. Бившият ръководител на холандския екип за разследване кратко описа нощната фотосесия с думата „зловеща“.
Когато експерти анализират регистъра на обажданията от смартфона на Крис, колекцията от страховити факти расте. Момичето се опитало да позвъни на тел. 112 на 1 април, няколко минути по-късно Фрон опитва отново. Но съдбата и лошата комуникация им пречат да се свържат.
По-късно телефоните са изключени и ще бъдат активирани отново след 14 часа. Момичетата отново се опитватват да се обадят на спешна помощ, но отново без успех. На 6 април смартфонът на Лизан спира да работи, очевидно защото батерията е изтощена.
Но мобилният телефон на Крис остава включен още няколко дни. Установено е, че някой се е опитал да влезе в телефона, но ПИН кодът е въведен неправилно. И това не е всичко: разследващите съобщават, че между 7 и 10 април неправилният ПИН код е въведен цели 77 пъти. Кой иска да използва телефона на Кремерс и защо? Отново неизвестен отговор.
През юни местните жители откриват два ботуша, съдържащи човешки останки: първият е открит на 16 юни, а вторият няколко дни по-късно. ДНК тестовете потвърждават най-ужасното. Единият ботуш е принадлежал на Лизан, а другият на Крис. Доказателствата не показват признаци на насилие или други тревожни следи като порязвания, следи от нокти или удари с камъни.
Експертите не успяват да установят окончателно причината за смъртта на момичетата. В Холандия се поддържа версията за инцидент. Панамските разследващи органи казват, че Крис Кремерс и Лизан Фрон са паднали в реката.
Мистериозното и зловещо изчезване на момичетата в джунглата предизвика разгорещен дебат.
Някои спекулират, че приятелките може да са се сблъскали с канибали, други коментират, че са попаднали на място със зли сили, че са били отвлечени от извънземни за опити, докато други казват, че са намесени престъпни картели, свързани с отвличания.
Едно нещо е сигурно: истинските подробности от тази история са останали завинаги в дълбините на тихата тропическа гора.
Осем години след трагедията американските журналисти Мариана Атенсио и Джереми Крайт провеждат собствено разследване, за което съобщаво блогърът KATE&TAROT през февруари 2025 г.
Мариана и Джереми пътуват до Панама, за да проучат маршрута на момичетата и да говорят със свидетели и власти. А информацията, която успяват да получат, им позволява да погледнат на случилото се от друга гледна точка.
Според нови свидетели по делото, момичетата са се забъркали в опасна местна наркогрупа. Те дори не са подозирали как могат да приключат нещата.
На 1 април момичетата наистина са тръгнали по пътеката, където се случва съдбовната среща. Група момчета ги издебват и ги канят да се върнат в града, за да се присъединят към купона. След това отишли в дома на един от членовете на наркокартела, където станало жестокото убийство.
Как тогава да си обясним обажданията на Спешна помощ и снимките на камерата? Смята се, че престъпниците са прикривали следите си: те са се обаждали от точки, където няма връзка, а също така специално са отишли в джунглата, за да направят страховити снимки.
Тази информация сподели пред журналисти анонимен следовател по случая, който след година излиза в пенсия.
Вторият свидетел е майка на млад мъж, който е бил в близък контакт с престъпната група и е знаел твърде много, за което се предполага, че е убит. Но тя е косвен свидетел и затова нейните показания не могат да бъдат приети.
Останалите свидетели са загинали мистериозно след трагедията.
Останал е само един човек, който е можел да хвърли светлина върху случилото се – мъжът, поканен да почисти къщата след убийството. Но засега той предпочита да мълчи…
