Подповърхностният воден лед на Луната може да е скрит в много повече области, отколкото се смяташе досега.
Изследователите са стигнали до това заключение след като са проучили директните измервания на температурата на повърхността на естествения спътник на Земята. Те са извършени от индийската автоматична междупланетна станция Chandrayaan-3.
През следващите десетилетия човечеството планира да продължи да изследва Луната, осигурявайки дългосрочно присъствие на повърхността. Включително чрез изграждането на постоянни населени бази.
Ключът към тези планове е подземният лед, който може да се превърне във важен източник на вода, кислород и дори гориво.
Твърде вероятно е олбразуването на лед на Луната да е пряко свързано с температурата на повърхността.
Първите директни измервания са направени по време на американските пилотирани мисии „Аполо“ през 70-е години. По това време обаче космическите кораби кацаха в района на екватора, на няколко хиляди километра от планираното място за кацане на бъдещите пилотирани кораби.
Екип от индийски изследователи, ръководен от Дурга Прасад от Лабораторията за физически изследвания в Ахмедабад, анализира данни от научния инструмент ChaSTE на спускаемия модул Vikram, който пристигна на южния полюс на Луната на борда на Chandrayaan-3.
Апаратът измерва температурата на повърхността на естествения спътник на Земята на дълбочина около 10 см.
Анализът показва, че на мястото на кацане – склон, обърнат към слънцето под ъгъл от шест градуса – максималната температура е достигнала 355 K (82 ℃) през деня, а минималната -105 K (-168 ℃) през лунната нощ. В същото време на равна повърхност, приблизително на 1 м от мястото на кацане, температурата е достигнала 332 К (59 ℃).
Използвайки данните, които са получили, изследователите са провели симулации, за да разберат как ъгълът на наклона влияе върху повърхностните температури на високи лунни ширини, подобни на мястото на кацане.
Оказва се, че за да се натрупа лед достатъчно близо до повърхността, ъгълът на наклона трябва да бъде повече от 14 градуса, при условие че склонът е обърнат към Слънцето.
Именно на такива места трябва да се извършва кацане и изследване.
Подобни условия се наблюдават на потенциални места за кацане на бъдещите мисии на американски пилотирани космически кораби, които ще бъдат изпратени до Луната като част от програмата на НАСА – Artemis.
Въз основа на това авторите на научната статия коментират, че зоната на Луната, където може да се образува воден лед, може да е много по-голяма, отколкото се смяташе досега.
