Астрономите потвърдиха откриването на потенциално обитаема екзопланета – супер-Земя, която обикаля в обитаемата зона на звезда, подобна на нашето Слънце.
Фактът, че се намира сравнително близо до Земята я прави възможен кандидат за бъдещо изследване с помощта на мощни телескопи и космически кораби.
Небесното тяло, наречено HD 20794 d, има маса шест пъти по-голяма от тази на Земята.
Обикаля около звезда, подобна на Слънцето, само на 20 светлинни години от нашата планета.
Суперземята се намира в така наречената „обитаема зона“ – на оптимално разстояние от звездата, поради което водата на повърхността на обекта може да остане в течно състояние.
Това е ключов фактор за произхода на живота такъв, какъвто го познаваме.
Планетата е открита за първи път от Майкъл Кретиние от Оксфордския университет. Той идентифицира обекта, докато анализира архивни данни, получени със спектрографа HARPS (High Accuracy Radial Velocity Planet Searcher) в обсерваторията La Silla в Чили.
Ученият забелязва регулярни промени в радиационния спектър на звездата-домакин, които по всяка вероятност биха могли да бъдат причинени от гравитационното привличане на съседна планета. Слабият сигнал обаче затруднява определянето дали наистина е открит нов обект или сигналите са просто грешка в оборудването.
За да потвърди откритието, международен екип от изследователи, ръководен от Кретиние, анализира високопрецизни измервания, направени в продължение на близо 20 години от инструмента HARPS и по-новия спектрограф ESPRESSO, също разположен в Чили.
Необходими са иновативни методи за обработка на данни, за да се отдели сигналът, получен от планетата, от фоновия шум и техническите смущения.
След комбиниране на резултатите, получени от двата инструмента, откритието е окончателно потвърдено.
Авторите на изследването отбелязват, че непосредствената близост до Земята означава, че космически кораби ще могат да получат изображение в бъдеще.
Въпреки че планетата е в „обитаемата зона“ на звездната система, е твърде рано да се каже дали на нея може да съществува живот.
За разлика от повечето небесни тела, орбитата на HD 20794 d не е кръгла, а по-скоро елипсовидна.
Разстоянието от нейната звезда се променя периодично, карайки планетата да се движи от външния край на обитаемата зона към вътрешния край в течение на една година. Поради това е трудно да се каже какви условия са се развили на повърхността.
Така или иначе, HD 20794 d ще се превърне в уникален обект за бъдещи космически изследвания, насочени към откриване на признаци на живот извън нашата Слънчева система.
