Гравитационните вълни, открити през 2015 г., вече са се превърнали в неразделна част от съвременната астрофизика.
Екип от австралийски астрономи създаде може би най-подробните карти на тяхното разпространение във Вселената.
Електромагнитните вълни, проникващи в Космоса в продължение на милиарди години, създавайки своеобразен „радиационен фон“, дават на учените възможност да се ровят в миналото на Вселената – почти до Големия взрив.
Но и гравитационните вълни имат подобно свойство – с тази разлика, че са много по-слаби и поради тази причина не са толкова достъпни за наблюдение.
Физиците от университета Суинбърн в Мелбърн са предложили един възможен начин за решаване на този проблем – чрез използването на пулсари.
С помощта на радиотелескопа MeerKAT астрономите са наблюдавали стотици неутронни звезди в продължение на 4,5 години, старателно начертавайки техните пулсации.
Резултатът е гигантски „детектор“, чийто обхват се измерва не в хиляди километри, а в килопарсеки. И всеки пулсар, който се отклони от общия ритъм, се превръща в маяк, съобщаващ за преминаването на нова вълна.
До края на изследователската работа е получена най-подробната карта на гравитационните вълни, съществуваща днес.
Първите предимства на този подход вече са очевидни: първо, учените успяват да забележат странна аномалия, на която никой преди не беше обърнал внимание – „гореща точка“ в радиационния профил.
Според астрофизиците тя може да показва посоката на източника на вълната – например двойка свръхмасивни черни дупки.
„Това, което виждаме, показва много по-динамична и активна природа на Вселената, отколкото сме си представяли. Разбира се, ние знаем, че свръхмасивните черни дупки са склонни да се сливат, но сега започваме да се чудим: къде са те и колко точно от тях има? – казва водещият автор на изследването д-р Мат Майлс.
