Американският телевизионен канал „Дискавъри“ обобщи първото десетилетие на нашия век и представи десетте най-значими научни открития.

1. Ледниците се топят много по-бързо, отколкото се смяташе досега.
Климатолозите установиха, че ледените шапки на Гренландия и Антарктида се топят с много по-голяма скорост, отколкото се предполагаше по-рано. Според изчисленията ледената покривка на Килиманджаро и други планини, намиращи се близо до Екватора, могат напълно да изчезнат. От друга страна, дебелите арктически ледове се топят бързо, което означава, че в близко бъдеще Северният ледовит океан може да се окаже напълно разтопен през летните периоди. Според някои прогнози повишаването на нивото на Световния океан ще остави под вода градове и острови, уязвими от катастрофални наводнения.

2. Разкодирането на човешкия геном.
Учените по света успяха през 2000 г. да изготвят „чернова“ на човешкия геном след десетгодишни усилия, а през 2003 г. бе представена окончателната му версия. Финансираната с публични средства изследователска програма проект „Човешки геном“ и частният й конкурент „Селера геномикс“ представляват едни от най-сериозните научни усилия в историята, които разкриват в най-големи подробности същността на човешкото същество.

3. Има вода на Марс.
През 2008 г. космическият апарат „Феникс“ на НАСА се приземи на Червената планета, за да потвърди наличието на вода там и да намери признаци за органични съединения. Осем години по-рано космическият апарат „Марс глобъл сървейър“, изстрелян от НАСА, откри доказателства за канали и долини, през които преди милиони години е текла вода. Наскоро апаратът „Марс експедишън ровърс“ намери минерали, също доказващи наличието на древна вода. След направения анализ на пробите, взети от „Феникс“ обаче, учените достигнаха до извода, че белият прах, открит върху марсианската почва, всъщност е лед. Тези данни не само потвърждават наличието на вода на Червената планета, но и дават надежда, че тя може да бъде факторът, който да поддържа живота на микроби на Марс.

4. Нови източници на стволови клетки.
През 2001 г. тогавашният американски президент Джордж Буш спря федералното финансиране на учени, работещи с ембрионални стволови клетки, по етични причини. Този вид клетки се оказа едно от най-обещаващите медицински открития, тъй като имат потенциала да лекуват различни болести като рак, диабет и генетични заболявания. През 2007 г. учени от Университета в Киото и от Университета „Уисконсин-Медисън“ успяха независимо едни от други да накарат кожни клетки на възрастни да се държат като ембрионални стволови клетки. Така учените се сдобиха с плурипотентни клетки, от които произлизат на практика всички останали видове клетки.

5. Бионични крайници, контролирани от мозъка.
През последното десетилетие бе постигнат сериозен напредък при изобретяването на бионични крайници и компютри, контролирани от човешкия мозък. През 2000 г. изследователите от Университета в Дюк успяха да имплантират електроди в мозъка на лабораторни животни и да ги обучат да си служат с изкуствени крайници. През 2004 г. учени от Масачузетския технологичен институт разработиха метод за улавяне на мозъчните вълни и използването на тези сигнали за контролиране на движенията на герои във видеоигра. Тази година методът бе успешно приложен за контролиране на бионични крайници единствено с помощта на мисълта.

6. Съществуват екзопланетите.
Първите планети извън Слънчевата система, наречени екзопланети, бяха открити в началото на 90-те години, но учените не успяха да ги наблюдават директно. През 2000 г. астрономите вече бяха открили няколко такива планети, а днес са известни около 400 от тях. Тези открития поставиха въпроса колко скоро можем да намерим подобна на Земята планета, на която да има живот.

7. Новите предшественици на човека.
През 2002 г. бе открит череп на Sahelanthropus tchadensis, известен като „Тумай“ и живял преди 6-7 млн. години. Неговото откритие значително удължи човешкия род във времето. Откритият през 2009 г. „Арди“ – Ardipithecus ramidus – се оказа най-старият почти пълен скелет на човешки предшественик, който вероятно е последният общ прародител на хората и шимпанзетата.

8. Потвърждението за съществуването на тъмната материя.
През 2006 г. астрономите обявиха, че са направили откритие, което ще помогне на хората да разберат по-добре Космоса. Те обявиха, че имат пряко доказателство за съществуването на тъмната материя, за която обаче все още няма точно обяснение. Безпрецедентното доказателство бе получено от измерването на газовете и звездите при челния сблъсък на две галактически струпвания в клъстъра Булит. До този момент съществуването на тъмната материя бе косвено потвърждавано от факта, че галактиките разполагат със само една пета от видимата материя, необходима за създаването на гравитацията, която да ги поддържа, а останалата част би трябвало да е невидима.

9. Изучаването на меките тъкани на динозаврите.
През 2005 г. учени съобщиха, че са открили кръвоносни съдове, костна матрица и други клетки на фосилизирана бедрена кост на малък тиранозавър рекс. Получените от меките тъкани аминокиселини напомнят на тези при съвременните пилета, което според учените потвърждава връзката между динозаврите и птиците.

10. Намерен бе нов космически обект в Слънчевата система.
През януари 2005 г. с помощта на обсерваторията „Паломар“ бе открита планетата-джудже Ерис – малко космическо тяло, което е с 27% по-голямо от Плутон. Така Ерис детронира Плутон и стана деветият по големина космически обект, обикалящ около Слънцето.