През последните 600 години християните почитат плащеницата от Торино като скъпоценна реликва, пазеща портрет на Исус и дори като доказателство за реалността на възкресението.
След това през 1988 г. три лаборатории, базирани в едни от най-добрите университети , извършват радиовъглероден анализ на някои нишки от плащеницата. Резултатите бяха събрани и съпоставени от Британския музей в Лондон и публикувани в престижното списание Nature, което твърди, че предлага окончателно доказателство, че Плащеницата е средновековна измама.
Странно е, че оригиналните данни не са били достъпни за изследователите. Но през 2017 г. законово искане съгласно Закона за свобода на информацията получи информацията за първи път. Резултатите, публикувани наскоро в „Археометрия“, (Archaeometry), показват, че въпросът за датирането на Торинския плащ далеч не е ясен.
Плащеницата от Торино е парче ленено платно с дължина около 4.40 метра и ширина 1.12 метра. На него можете да се види кафяво очертание на гол брадат мъж, който има дълга коса и лежи с ръце, покриващи слабините. Първите солидни исторически доказателства за съществуването на плащеницата от Торино идват от 1390 г., когато епископ Пиер д’Арцис пише на папа Климент VII, заявявайки, че Плащеницата е фалшификация и че нейният създател е признал, че я е направил.
Има някои споменавания за покров, притежаван от френски рицар по-рано през XIV век, и за погребален плат, който е бил собственост на византийските императори, но няма нищо конкретно, което да свързва някое от тях с поклонниците на Покрова днес. Всъщност няколко френски църкви също твърдят, че притежават парчета от Покрова на Исус, но те просто не са толкова известни.
От 14 век нататък историята на собствеността на Плащеницата е добре документирана: предоставена е на Савойската къща през 1453 г.; прехвърлена е в Торино през 1578 г .; и е изложен там от 17 век.
Със сигурност Исус е бил погребан в някакъв вид гробен плат или кърпа. Трима от новозаветните евангелисти споменават, че Йосиф от Ариматея увива тялото на Исус в парче ленено платно и го поставя в семейната си гробница. Четвъртото Евангелие, това на Йоан, описва, че Петър намира парчета от гробни платна (едно за главата и друго за тялото) в празната гробница. Има препратка към (възкръсналия) Исус, който дава платното на слуга на еврейския първосвещеник, в апокрифен текст от втори век, наречен Евангелие, според евреите. Това обаче не трябва да се счита за исторически факт.
Д-р Андрю Грегъри, автор на коментар към текста, вярва, че тази история е написана „за да подчертае умишленото неверие на [свещеника] във възкресението.“ С други думи, тя е част от раннохристиянски проект срещу еврейското ръководство. Някои историци, като Джон Доминик Кросан, смятат, че цялата история за погребението на Исус е измислица. Повечето, които намират историята на погребението за достоверна, биха заявили, че е имало погребален Покров, но не се знае какво се е случило с него.
Във всеки случай има повече от 1350-годишна пропаст между използването на погребалния Покров и неговата поява през 14 век. Ако приемем, че са знаели за неговото оцеляване, е някак странно, че ранните християни и богослови не споменават Покрова. Значително по-голямо внимание се обръща на „откриването“ на истинския кръст в Йерусалим. Защо древните историци биха изоставили Плащеницата? Най-логично е да се приеме, че те просто не са знаели за нея. Разбира се, липсата на доказателства за съществуването й не е доказателство за отсъствието й.
Въпреки че е малко вероятно Плащеницата да е истинска, повечето хора смятат, че радиовъглеродните датировки ще бъдат сребърният куршум, който или ще потвърди неистинността на Плащеницата, или ще разсее съмненията за съществуването на Покрова веднъж завинаги. За да бъде постигнато Ватиканското споразумение за тестване бяха нужни десетилетия. След това през 1987 г. лаборатории в Аризона, Оксфорд и Цюрих бяха избрани за извършване на независими тестове. На 21 април 1988 г. от единия ъгъл на плата е взета проба и е раздадена на трите групи учени. В получената публикация се посочва, че има „убедителни доказателства“, че платът на покривалото е от 1260-1390 г. от Н. Е., с 95 процента увереност в тези резултати.
От 2005 г. насам обаче все по-голям брой учени поставят под съмнение резултатите от направените тестове. Някои твърдят например, че тестваната зона е част от плата, който е бил реставриран и че тестваните нишки отразяват именно тези реставрации. Знае се например, че са били положени усилия за възстановяване на Плащеницата през 16 век. Фактът, че тестването е направено само на използвани проби от единия ъгъл на плата прави невъзможно да се разбере дали това твърдение е правилно или не.
Странно е обаче, че нито участващите академични институции, нито Британският музей биха отговорили на исканията за предоставяне на оригиналните необработени данни, съхранявани в техните архиви. (Британският музей също не отговори на искане за коментар от The Daily Beast.) Едва когато Тристан Касабианка направи искане съгласно британското законодателство, той получава благоприятен отговор. Според негова съавторска статия в „Археометрия“, Британският музей „е създал свои досиета [дълги стотици страници, не датирани или подредени в някакъв ред “ и ги е предоставил на разположение на екипа му.
Това, което откриват Касабианка и съавторите му, Емануела Маринели, Джузепе Пернагало и Бенедето Ториси е, че резултатите са по-малко убедителни, отколкото предполага статията в Nature. Касабианка казва пред Daily Beast, че „са изследвали не само измерванията, които не са включени в статията, но и докладите и писмата от и до лабораториите, които споменават, например, чужд материал в пробите.“ Плащеницата може би е създадена през средновековието, но по-ранни дати не бива категорично да се изключват. Като се има предвид, че технологиите за тестване са се подобрили през последните 30 години, е възможно да се направи и повторно тестване.
Според Касабианка, добре е да се види интердисциплинарен подход за запознанство с Плащеницата, използван при всяко бъдещо тестване. „Неразрушителните тестове трябва да бъдат приоритет“, добавя той. Това хипотетично бъдещо тестване ще се нуждае от одобрението и съгласието на папа Франциск, който нарече Плащеницата „икона“, а не реликва.
За скептиците усилията за повторно тестване на Плащеницата и демонстриране на нейната автентичност са дело на онези, които имат религиозен залог в автентичността на плата. Още преди последната си статия, Касабианка беше публикувал историографска статия за автентичността на Плащеницата и следващото събитие, което е домакин на Плащеницата от Торино, което ще се проведе в музея на Библията през януари 2020 г.
Това, което трябва да интересува всички, е колко трудно е било за изследователите да получат копия от суровите данни, получени по време на тестването с радиовъглерод. Британският музей многократно отказваше искания за необработените данни. Биоархеологът д-р Кристина Килгроув, която не е участвала в работата по Торинската плащеница, каза пред The Daily Beast, че „има смисъл да се пуска информация на изследователи, които искат да я проверяват / надграждат върху нея (дори и да не се публикуват напълно публично данни) , но да откажеш да публикуваш данни е голям червен флаг. ”Разрешаването на публично достъпни данни е важно, добавя Килгроув, защото„ възпроизводимостта е крайъгълният камък на науката и науката не може да напредва без да публикува необработени данни. “
Като се има предвид всичко, което е заложено в Плащеницата, е лесно да се разбере защо учените не биха искали да публикуват всичките си резултати. Освен това е лесно да се разбере и защо хората с вяра могат да бъдат обезпокоени от странното нежелание на учените да публикуват резултатите си изцяло. Може би наистина е необходимо ново тестване, за да се сложи категоричен край на дебата веднъж завинаги.
