Човешкият мозък е най-комплексният орган в човешкото тяло. Нещата, които мозъкът може да прави и начинът, по който ги прави дори вдъхновиха модел на изкуствен интелект (ИИ). Ново изследване, публикувано в журнала Frontiers in Systems Neuroscience показва как човешката интелигентност може да е продукт на базов алгоритъм.
Този алгоритъм е открит в Теорията на свързаността – „сравнително елементарна математическа логика стои в основата на нашите сложни мозъчни изчисления“. Това казват учените от екипа на Джо Циен, невролог от Медицинския Колеж на Университета Аугуста в щата Джорджия. Той пръв предложи тази хипотеза през 2015 г.
Според неговата теория начинът, по който придобиваме знания, както и способността ни да генерализираме и да вадим заключения от тях, е функция на милиарди неврони, които се събират и подреждат.
Предоставяме доказателства, че мозъкът може
да работи по силата на изненадващо
елементарна математическа логика,
казва Циен.
Теорията му описва как групи от подобни неврони формират комплексни групи (клики), за да обработват базови идеи или информация. Комплексните групи се свързват в клъстери и се превръщат във функционални свързани мотиви, които третират всяка възможна комбинация от идеи. Колкото по-сложни са мислите, толкова повече клики участват в обработването им.
За да проверят и тестват, Циен и екипът му са наблюдавали и документирали как алгоритъмът работи в седем различни региона в мозъка, всеки свързан с основни възприятия като храна или страх у мишки и хамстери. Според изследването, алгоритъмът демонстрира колко на брой комплексни невронни групи са необходими за създаването на функционален свързан мотив, с логика на пермутация, базирана на 2 (N=2i–1).
Учените хранели животните с различни комбинации от четири различни храни (бисквити, пелети, ориз и мляко). Използвайки електроди, поставени на специфични области в мозъка, то можели да „слушат“ отговора на невроните. Учените успели да идентифицират всичките 15 различни комбинации на неврони или комплексни групи, които отговаряли на асортимента от комбинациите на храната, както би предсказала Теорията на свързаността. Нещо повече, тези невронни клики изглеждат предварително зададени в мозъка, тъй като се появяват мигновено, заедно с появата на храната.
Ако интелигентността в човешкия мозък, в цялата си комплексност, може да се сумира в конкретен алгоритъм, представете си какво означава това за изкуствения интелект. Същият алгоритъм може да се приложи в работата на невронните мрежи на ИИ и това може да имитира „структурното окабеляване“ на мозъка.
