Потопът на Ной е една от най-известните библейски истории. Според Стария завет, „В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всички извори на голямата бездна бликнаха и небесните прозорци се отвориха “ (Битие 7:11).
Както се разказва в текста, Бог видя нечестието в хората и изпрати глобално наводнение. Тъй като Ной беше праведен, Бог го инструктира да построи ковчег за семейството си и да спаси по две от всеки звяр, птица и пълзящо същество.
Но наистина ли се е случил потопът на Ной? „Единственото нещо, което знаем със сигурност от геологията, е, че глобален потоп никога не се е случвал“, казва Дейвид Монтгомъри, професор по геоморфология във Вашингтонския университет в Сиатъл и автор на „Скалите не лъжат: геологът разследва потопа на Ной “ (W. W. Norton & Company, 2012 г.). „Ако погледнете на това буквално като на глобален потоп, който покрива най-високите планини, на Земята няма толкова вода“ , казва той пред Live Science.
Ако „небесата“ се отворят и цялата вода в атмосферата падне наведнъж като дъжд, планетата ще бъде потопена – но само на дълбочина от около 1 инч (2,5 сантиметра), според Геоложката служба на САЩ. Това не е достатъчно вода, за да плава кану, да не говорим за масивен ковчег. Но какво, ако се вземе предвид нещо повече от водата в „небесата“? Ако всички ледници и ледени покривки в света се разтопят, тогава морското равнище ще се повиши с повече от 195 фута (60 метра), според НАСА, което ще добави малко повече вода.
Освен това проучване от 2016 г., публикувано в списанието Nature Geoscience, изчислява, че има 5,4 милиона кубични мили (22,6 милиона кубични километра) подпочвена вода, съхранявана в горните 1,2 мили (2 км) на земната кора, което е достатъчно, за да покрие земята до дълбочина от 590 фута (180 м). Това е много вода, но има градове на хиляди фута над морското равнище, а връх Еверест, най-високата планина на Земята, е на повече от 29 000 фута (8849 м) над морското равнище. Освен това геолозите не виждат доказателства за глобален потоп в скалните записи.
Библейската история има и други съмнителни части. Например, Ной е бил на 600 години, когато е започнал потопът — знаем, че хората не живеят толкова дълго — и повечето видове няма да оцелеят, ако бъдат намалени само до две животни, тъй като няма да имат достатъчно генетично разнообразие, за да създадат жизнеспособна популация. Нещо повече, не е ясно как всяко животно би могло да стигне до ковчега на първо място – представете си пингвини, клатушкащи се от Антарктида до Близкия изток.
Според исторически документи потопът на Ной е преразказ на по-стари истории и вероятно е алегоричен, а не буквален разказ на събитие. Ира Спар, професор по древни изследвания в колежа Рамапо в Ню Джърси, казва пред Live Science, че библейските истории в Стария завет, които са записани между 800 г. пр.н.е. и 500 г. пр.н.е., вероятно идват от по-стари устни предания и множество източници.
Има малко по-различни разкази за историята на потопа на Ной в други религиозни книги, като Корана, докато по-ранните версии на катаклизмично наводнение произтичат от древни месопотамски текстове. Спар отбелязва, че има шумерска история за потопа, записана на фрагменти, която датира от края на третото хилядолетие пр.н.е. — Кой знае колко стара е историята?
Ако считаме, че източниците на Ноевия потоп са регионални наводнения, а не глобален потоп, тогава това не е толкова пресилено. Монтгомъри обясни, че някои „геологично правдоподобни“ наводнения може да са се случили и да са вдъхновили историята.
Например в края на 90-те години океанографите Уилям Райън и Уолтър Питман изказаха хипотеза на среща на Американския геофизичен съюз, че преди около 7500 години Средиземно море е започнало да се влива в изолираното тогава Черно море, причинявайки масивни наводнения около Черно море, което може да е произходът на потопа на Ной, съобщи списание Science през 1998 г.
„Това може да е разрушително събитие, което да наводни целия познат свят за хората, които са живели там, и това може да се превърне в семето на историята за потопа на Ной с някои от оцелелите, които бягат в Месопотамия“, казва Монтгомъри.
Проучване от 2009 г., публикувано в списание Quaternary Science Reviews, обаче твърди, че наводнението би било много по-незначително от това, което предполагат Райън и Питман, ако изобщо се е случило.
Но докато вдъхновението за историята на Ноевия потоп е отворено за дебат, има много други истории за наводнения от цял свят, които изглежда са вдъхновени от регионални събития. Монтгомъри казва, че много истории на коренното население в северозападната част на Тихия океан например включват наводнения, които много приличат на цунами, с големи вълни, разбиващи се в брега. Същото важи и за историите от сеизмично активните брегове на Южна Америка и южните острови в Тихия океан.