Мислите, че измамниците никога не просперират? Не, това определено не е така, поне в спорта. Ланс Армстронг спечели тур дьо Франс седем пъти. Мани Рамирес спечели два пъти световните серии по бейзбол, Бен Джонсън спечели олимпийски златен медал. Десетки други печелят медали от Олимпийски игри.
Разбира се, длъжностните лица в крайна сметка разбраха, че Армстронг, Рамирес и Джонсън са използвали забранени субстанции и лекарства, а много спечелили олимпийски отличия трябва да връщат медалите си. Бяха наказани и цели държави за политиката им в областта на допинга.
В не толкова отдалеченото бъдеще обаче, атлетите мамили по този начин могат да бъдат забравени, заместени от такива, които ще мамят по начин, който е още по-труден, ако не и невъзможен за хващане.
Защото идва времето на така наречения генен допинг.
Учените вече знаят как буквално да пренапишат генетичния код на човека чрез генетична модификация и редактиране на гени. Това означава, че утрешните спортисти биха могли да постигат победи и рекорди с гени, които са синтетично променени.
Как ще работи това? Помислете за момент за генетично модифицираните организми (ГМО). Вероятно сте ги срещнали в супермаркета, може би сте чели за тях. За да се променят гените на растенията, учените обикновено използват вирус, за да въведат „полезен“ ген. На теория учените могат да прилагат същия процес, за да създадат и по-добър атлет.
Например, един учен може да „инструктира“ вирус, който да вмъкне допълнителен ген, насърчаващ организма да произвежда протеина еритропоетин (ЕРО). Еритропоетинът е гликопептиден хормон, който контролира образуването на червени кръвни клетки (еритроцити) от стволовите клетки на костния мозък, в зависимост от консумацията на кислород. Така той помага за доставката на кислород към тъканите, поради което спортистите го инжектират в продължение на години, за да подобрят резултатите си.
Откриването на допълнително инжектиран ЕПО е относително лесно, поради което спортистите, подложени на редовни допингови тестове го избягват. Но откриването на излишък от ЕПО произвеждан от самия организъм, а не внасян отвън, е много по-трудно, продължително и скъпо, макар че е възможно.
Длъжностните лица ще трябва да потърсят допълнителни копия от гена на спортиста в кръвта му или чрез друга биологична проба, казва за CNN Оливие Рабин, старши изпълнителен директор по международни партньорства в Световната антидопингова агенция (WADA).
Разбира се, това може да даде резултат само ако служителите знаят как изглежда оригиналния генетичният код на спортиста, преди да бъде редактиран. В края на краищата, кой казва, че спортистът не е роден с тази „екстра“ доза ЕПО?
Става още по-сложно ако се намеси и генната редакция. За разлика от генетичната модификация, която включва добавяне на гени, при редактирането на гени един спортист няма да има никакви добавени гени, които служителите да открият.
За да се справи с проблема, WADA обмисля да поиска от всички олимпийски атлети да представят копия на пълния си генетичен код. Това обаче е определено територия нарушаваща неприкосновеността на личния живот и въпросът става още сложен, когато се знае, че някои олимпийски спортисти са още непълнолетни.
На всичкото отгоре, това няма да спре възможното генетично модифициране при всички спортове, тъй като ще имаме нужда от копия от кода на всеки състезател (не само на онези, които се състезават на Олимпиадата), за да бъде хваната генетичната модификация преди да стане реална. Нещо почти невъзможно.
Затова изследователите предлагат официални лица да обучават спортистите за етичните въпроси и за рисковете за здравето, свързани с генния допинг, докато в този си вид той все още е само теория. Дали обаче ще проработи и подобно възпитание? Все пак, ако сме научили нещо от употребата на „стандартен“ допинг, това е, че спортистите са готови да поемат невероятни рискове, за да се справят с конкуренцията и да победят.
За някои спортисти потенциалните недостатъци на генния допинг може дори да изглеждат полезни, ако може да им помогнат да постигнат слава. И засега няма открит ефективен план за да бъдат спрени.
