Ако се отправяте към австралийските антарктически станции за дълга, студена и изолирана зима, има много неща, за които трябва да се погрижите, преди да заминете.
И ако сте лекар, този списък включва още нещо – или по-скоро нещо по-малко: апендикс. Апендектомията е задължителна за всички лекари, които зимуват в тези станции, защото щом настъпи студът, е много, много трудно да се измъкнат оттам.
На всички останали е позволено да запазят малкия орган непокътнат. Но за лекарите той трябва да бъде отрязан.
„Това е така, защото през зимата на станцията обикновено има само един лекар“, гласи публикация на уебсайта на Австралийската антарктическа програма. „Евакуацията обратно до медицинска помощ в Австралия е невъзможна поне през част от годината“.
Апендицитът е възпаление на малък орган, прикрепен към дебелото черво. Обикновено то не е фатално, но е доста често срещано и засяга приблизително 5 до 9 от всеки 100 души в САЩ.
А когато апендицитът настъпи, той може да бъде тежък: често е тежък, внезапен и може да се влоши в рамките на часове. Необходимо е да се извърши хирургическа намеса, преди апендиксът да се спука и да предизвика сериозна инфекция, която се развива в потенциално фатален перитонит.
За повечето членове на експедициите на Антарктида лекарят е на разположение, за да помогне в случай на апендицит, както във вълнуващия случай на готвача на станцията на остров Хърд Джак Стар, опериран от доктор Ото Рек през октомври 1951 г., през пролетта. Но ако самият лекар е болен, нещата изведнъж стават много по-сложни.
„Какви са шансовете това да се случи?“ – несъмнено се чудите. Достатъчно високи, за да се случи, при това два пъти.
Първият случай е на лекаря от остров Хърд Серж Удовиков, малко повече от година преди вълнуващата операция на Стар, през юли 1950 г., в самия разгар на антарктическата зима (което може да обясни защо д-р Рек, заместникът на д-р Удовиков, е бил толкова добре подготвен за случая).
Според новинарските репортажи от онова време, д-р Удовиков обмислял да се оперира сам – лоша идея, тъй като по това време не е известно някой лекар да е правил успешно апендектомия сам на себе си.
В крайна сметка обаче не се наложило да го прави. Корабът на австралийските военноморски сили HMAS Australia (II) бил изпратен да евакуира пациента. Моментът обаче не бил добър за никого от участниците.
„Освен неприятните условия, създадени от бурните ветрове с пориви до 65 възела, силен валеж, сняг и градушка, корабът изпитва затруднения с подаването на вода поради повишеното разпространение на планктона в морето“, се казва в уебсайта на Военноморското историческо дружество на Австралия.
„Използването на водата на кораба било ограничено само до пиене и миене на зъбите и на никого не било позволено да се къпе. Метеорологичните условия не били по-добри и когато „Австралия (II)“ пристига на остров Хърд. Все пак д-р Удовиков в крайна сметка се качил на борда за пътуването до Фримантъл.“
След това се поставя изискването за отстраняване на апендикса.
Но другите държави не последвали примера и през април 1961 г. лекарят Леонид Рогозов, настанен в Новолазаревска на континентална Антарктида, нямал такъв късмет с цялата спасителна акция.
На 29 април той се диагностицира с апендицит. Други станции в района можели да окажат помощ, но никоя нямала самолет, а на 30 април, когато започнал да разпознава признаците на перитонит, навън бушувала снежна буря.
Тъй като по това време Рогозов е единственият медицински персонал в станцията, той няма друг избор, освен сам да си направи апендектомия. С помощта на двама асистенти, местна упойка и огледало той се захваща за работа. Първият разрез е направен в 22:15 ч. московско време.
„Често се налагаше да вдигам глава, за да се почувствам по-добре, а понякога се налагаше да работя изцяло по усет“, спомня си той през 1962 г. в Информационния бюлетин на Съветската антарктическа експедиция.
„Общата слабост станала много тежка след 30-40 минути и се появил световъртеж, така че се налагали кратки паузи за почивка. След резекция на тежко болния вермиформен апендикс (в основата му била открита перфорация с размери 2 x 2 cm), в перитонеалната кухина били въведени антибиотици и раната била плътно зашита. Операцията е завършена в полунощ на 30 април.“
Рогозов имал късмет: в рамките на една – две седмици той се върнал към обичайните си задължения и продължил да живее още десетилетия, като починал чак през 2000 г.
Това обаче определено не е било преживяване, което трябва да се повтори и сега всеобхватните медицински прегледи и изисквания са доста стандартни за антарктическите мисии.
