Британски психолози изясниха, че путресцин – един от основните компоненти на мириса на смърт – предизвиква несъзнателна защитна реакция, като кара тялото да се готви за бягство или да се бори за своя живот, става ясно от статия, публикувана в сп. Frontiers in Psychology.
Още от дълбока древност хората са започнали да изолират сред останалите миризми специфичния сладникав „аромат на смърт“, витаещ около труповете. В началото на ХХ век учените изяснили, че дата основни компонента на „трупната миризма“ били две азотсъдържащи вещества – кадаверин и путресцин, чиито молекули възникват при разлагане.
Тези аромати, както показало изследването на американските биолози през 2013 година, били толкова важни за нашите далечни предци, че тяхната нервна система съдържала специален обонятелен рецептор, предназначен изключително за разпознаването на кадаверин. Очевидно тази способност им е помагала да избягват такива участъци, вода или почва, замърсени с продукти от разлагане на трупове.
Арнод Уисман (Arnaud Wisman) от университета на Кент (Великобритания) и колегата му Илан Шрира (Ilan Shrira) от Техническия университет на Канзас в Ръселвил (САЩ) са изяснили, че човек очевидно е съхранил тази способност, като наблюдавали как хората съзнателно и несъзнателно реагират на аромата на путресцин.
Като събрали дузина доброволци, учените им предложили да помиришат путресцин, като им обяснявали какво се явява той, или „парфюми“ на негова основа, и наблюдавали как се променяла скоростта на тяхната реакция, нивото на адреналин, скоростта на мислене и агресивността спрямо непознати.
Всички тези фактори, както обясняват учените, се асоциират с така наречената реакция „бори се или бягай“ – специфично състояние на организма, в което той се мобилизира, за да избяга или да отрази заплахата за неговото съществуване.
Както показали опитите на Уисман и Шрира, вдъхването на аромата на путресцин задвижва тази реакция дори когато човек няма понятие, че става дума за трупен аромат. Дори малко количество от това вещество правело човека по-внимателен към опасностите и по-агресивен спрямо околните, както и подобрявало неговата способност да търси изход от опасните за живота ситуации.
Подобна реакция към мириса на смърт говори, че много други химични вещества, срещащи се в природата, могат доста силно да влияят на човешкото поведение. Уисман и Шрира планират да ги открият в следващите си изследвания.
