Половината от всички активни сателити сега са от SpaceX. Ето защо това може да бъде проблем

Половината от всички активни сателити сега са от SpaceX. Ето защо това може да бъде проблем
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    15.05.2023
  • Сподели:

Бързо нарастващата “флотилия” от интернет сателити Starlink на SpaceX сега представлява половината от всички активни сателити в околоземната орбита.


На 27 февруари авиокосмическата компания изстреля 21 нови сателита, които да се присъединят към “флотилията” за широколентов интернет Starlink. Това доведе общия брой на активните сателити Starlink до 3660, или около 50 процента от близо 7300 активни сателита в орбита, според астронома Джонатан Макдауъл, използващ данни от SpaceX и космическите сили на САЩ.

„Тези големи интернет съзвездия с ниска орбита се появиха от нищото през 2019 година, за да доминират космическата среда през 2023 година.“ – казва Макдауъл от Центъра за астрофизика “Харвард-Смитсониън” в Кеймбридж, Масачузетс, и добавя: „Това наистина е огромна промяна и огромна индустриализация на ниска орбита.

 

 

SpaceX изстрелва сателити Starlink от 2019 година с цел да донесе широколентов интернет до отдалечени части на земното кълбо. И от тогава астрономите предупреждават, че ярките спътници могат да объркат гледката им към Космоса, като оставят ивици върху изображенията на телескопа, докато се “плъзгат” покрай тях (SN: 3/12/20).

 

 

Броят на изображенията, частично блокирани от сателити, все още е малък, установи екипът, нараствайки от близо 3 процента от изображенията, направени между 2002 г. и 2005 г., до малко над 4 процента между 2018 г. и 2021 г. за една от камерите на Хъбъл. Но сега сателитите Starlink са с хиляди повече, отколкото са били през 2021 година.

„Дялът от изображенията (на Хъбъл), пресечени от сателити, в момента е малък и с незначително въздействие върху науката“, пишат Шандор Крук и колегите му, и добавят, че „въпреки това, броят на сателитите и космическите отпадъци само ще нараства в бъдеще.“ Екипът прогнозира, че до 2030 година вероятността сателит да пресече зрителното поле на телескопът Хъбъл всеки път, когато прави снимка, ще бъде между 20 и 50 процента.

“Внезапният “скок” на сателитите Starlink също създава проблем за космическия трафик” – казва астрономът Саманта Лоулър от университета в Реджина, Канада. Всички сателити на Starlink обикалят на подобно разстояние от Земята, малко над 500 километра.

„Starlink е най-плътното пространство, което някога е съществувало“, казва Лоулър. Сателитите постоянно се отдалечават един от друг, за да избегнат сблъсъци (SN: 2/12/09) и това е популярна орбитална височина – Хъбъл е там, както и Международната космическа станция (МКС) и Китайската космическа станция (ККС).

„Ако има някакъв вид сблъсък (между Starlink сателитите), някакъв вид злополука, това може незабавно да засегне човешките животи“, казва Лоулър.

Компанията SpaceX изстрелва сателити Starlink приблизително веднъж седмично – на 3 март само изстреля още 51 сателита. И те не са единствената компания, която изстрелва “съзвездия” от сателити за интернет. До 30-те години на XXI в. може да има 100 000 сателита в ниската земна орбита.
Засега няма международни разпоредби, които да ограничават броя на сателитите, които частна компания може да изстреля или да ограничават кои орбити могат да заемат те.

„Скоростта на комерсиализиране е много по-бърза от скоростта на промяна на регулациите“, казва Макдауъл и добавя: „Необходимо е основно преразглеждане на управлението на космическия трафик и като цяло космическото регулиране, за да се справим с тези масивни търговски проекти.“

 

Дори космическият телескоп Хъбъл, който обикаля на повече от 500 километра над повърхността на Земята, е уязвим от тези сателитни ивици, както и тези от други сателитни съзвездия. “От 2002 г. до 2021 г. процентът на изображенията на Хъбъл, засегнати от светлина от сателити с ниска орбита, се е увеличил с около 50 процента”, съобщава астрономът Шандор Крук от Института за извънземна физика “Макс-Планк” в Гархинг, Германия, а колегите му докладват това на 2 март в Nature Astronomy.

 

 

Превод: Дейвид Георгиев

Станете почитател на Класа