Луната сама произвежда вода

Луната е огромна гъба, която поглъща електрически заредени частици, излъчвани от Слънцето, а те влизат във взаимодействие с кислорода, присъстващ в някои прахови полета на лунната повърхност, и произвеждат вода, съобщи електронното издание „Сайънс дейли“. Откритието бе направено при изследвания с уреда SARA, монтиран на борда на индийската лунна орбитална станция „Чандраян-1“.
Повърхността на Луната представлява ронливи прахови полета, наречени реголити, а идващите от Слънцето частици попадат в пространствата между тях и биват поглъщани. Смята се, че когато това се случи с протони, те взаимодействат с кислорода в лунните реголити, при което се получава хидроксил и вода. Молекули на тези вещества бяха регистрирани на Луната от индийския космически апарат.
Резултатите от изследването хвърлят светлина и върху една загадка - не всеки протон бива поглъщан. Един на всеки пет протона бива отразен обратно в Космоса, а при този процес протонът се свързва с електрон, превръщайки се във водороден атом. „Изобщо не очаквахме да видим това“, коментира пред изданието Стас Барабаш от Шведския институт за космическа физика.
Барабаш и колегите му нямат идея какво предизвиква това отразяване, но така се открива пътят към правенето на нов тип изображения на лунната повърхност. Водородният атом се изстрелва със скорост около 200 км/сек и напуска повърхността, без да може да бъде отклонен от слабата лунна гравитация. Освен това той е електрически неутрален и не се отклонява от магнитните полета в Космоса. По този начин водородните атоми летят по права линия, също като фотоните (частиците, носители на светлината). По принцип всеки атом може да бъде проследен до мястото на своя произход и съответно да се направи снимка на повърхността. Областите, които излъчват най-много водород, ще се появят като най-светли на това изображение.
Идващите от Космоса протони са част от слънчевия вятър, постоянен поток от частици, излъчвани от Слънцето. Те се сблъскват с всеки планетарен обект в Слънчевата система, но обикновено биват спирани от неговата атмосфера. На планетарните обекти, които не притежават атмосфера, астероидите или Меркурий например, слънчевият вятър достига до повърхността. Екипът, разработил SARA, смята, че вероятно тези обекти по същия начин отразяват много от идващите протони обратно в пространството под формата на водородни атоми.
Подобен експеримент ще бъде извършен с помощта на апаратура, подобна на SARA. Тя ще бъде качена на борда на космическия апарат на Европейската космическа агенция, който ще изследва Меркурий. Очаква се да бъде доказано, че най-вътрешната планета от Слънчевата система отразява повече водородни атоми от Луната, защото слънчевият вятър е по-концентриран около планетата, която е най-близо до Слънцето.

Станете почитател на Класа