Кой и защо е премахнал етера от таблицата на Менделеев?

Кой и защо е премахнал етера от таблицата на Менделеев?
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    05.04.2023
  • Сподели:

Малцина знаят, че Дмитрий Менделеев е бил един от последните световноизвестни руски учени от края на XIX век, който е отстоявал в световната наука идеята за етера като световна същност, придавал ѝ е фундаментално научно и приложно значение в разкриването на тайните на битието и подобряване на живота на хората.

 

 

Още по-малко са тези, които знаят, че след скоропостижната смърт на Менделеев на 2 февруари 1907 година, признатото тогава от всички научни кръгове по цял свят (освен от Петербургската академия на науките) негово главно откритие – „Периодичният закон“, е било умишлено подправено.

 

Оригиналната таблица на Менделеев.

 

За последен път истинската таблица на Менделеев е видяла бял свят през 1906 година в Санкт Петербург (учебника „Основи на химията“, VIII издание). Главното изкривяване на таблицата е пренасянето на „нулевата група“ в нейния край, вдясно, и въвеждането на т.нар. периоди. Такава на пръв поглед безобидна манипулация логично е обяснима само от съзнателното отстраняване на главното методологично звено в откритието на Менделеев – периодичната система на елементите в нейния произход. В горния ляв ъгъл на таблицата трябва да има нулева група и нулева редица, където е разположен елементът „Х“ (според Менделеев – нютоний), тоест световен етер (ефир).Освен това, като единствен системообразуващ елемент на цялата таблица на производните елементи, този елемент „Х“ е аргументът на цялата Менделеева таблица. Преносът на нулевата група в нейния край унищожава самата идея на тази първооснова на цялата система елементи по Менделеев.

„Опит за химическо разбиране на световния етер“, 1905 г., стр. 27

И чак след 96 години забвение тази таблица за първи път възкръсва от пепелта благодарение на публикацията на дисертация в сп. ЖРФМ на Руското физическо общество.

След смъртта на Менделеев и след като живота напускат и верните му научни колеги от Руското физико-химическо общество, първи над безсмъртното творение на Менделеев вдига ръка синът и колега на Менделеев по общество Борис Николаевич Меншуткин. Според изследването на В. Г. Родионов, което можете да откриете тук, Меншуткин не е действал на своя глава, а е изпълнявал заповед. Новата парадигма на релативизма изисквала отказ от идеята за световния етер, това изискване било издигнато в догма, а трудът на Менделеев бил подменен.

За потвърждение на казаното предоставяме думите на самия Менделеев:

„Ако аналозите на аргона изобщо не дават съединения, то е очевидно, че не можем да включим нито една от групите на по-рано известните елементи и за тях трябва да открием специална група – нулева…

Това положение на аргоновите аналози в нулевата група е строго логично следствие от разбирането на периодичния закон, затова (поставянето в група VIII явно не е вярно) е прието не само от мен, но и от Брайзнер, Пичини и други… Сега, когато няма ни най-малко съмнение, че пред тази I група, в която трябва да поставим водорода, съществува нулева група, чиито представители имат тегло на атомите, по-малко, отколкото на елементите от I група, ми се струва невъзможно да отричаме съществуването на по-леки елементи от водорода.

От тях да обърнем внимание първо на елемента от първа редица на 1-ва група. Означаваме го с „y”. На него очевидно ще принадлежат коренните свойства на аргоновите газове… Короний е с плътност от порядъка на 0,2 спрямо водорода и той не може по никакъв начин да бъде световен етер.

Този елемент „у“ обаче е необходим за това мислено да се доближим до този най-главен, затова и най-бързо движещ се елемент „х“, който според моето виждане може да се смята за етер. Иска ми се предварително да го нарека нютоний – в чест на безсмъртния Нютон… Задачата за привличането и задачата на цялата енергетика не може да има реално решение без реалното разбиране на етера като световна среда, предаваща енергия на разстояние.

Истинското разбиране на етера не може да се постигне, като се игнорира неговият химизъм и не се смята той за елементарно вещество.“

„Тези елементи, по величина на техните атомни тегла, са заели точно място между халоидите и алкалните метали, както е показал Рамзи през 1900 година. От тези елементи е необходимо да образуваме специална нулева група, която преди всички през 1900 година е признал Ерере в Белгия. Смятам тук за полезно да се добави, че поради неспособността за съединението на елементите от нулевата група, аналозите на аргона трябва да се поставят по-напред от елементите от 1 група и по духа на периодичната система да очакваме за тях по-малко атомно тегло, отколкото за алкалните метали.

Така се и оказва. А щом е така, то и това обстоятелство, от една страна, служи за потвърждение на правилността на периодичните начала, а от друга – ясно показва отношението на аналозите на аргона към други, по-рано неизвестни елементи. Вследствие на това може да се прилага още по-широко от преди и да се очакват елементи от нулевата редица с атомни тегла доста по-малки, отколкото на водорода.

По такъв начин може да се покаже, че в първата редица първи преди водорода съществува елемент от нулева група с атомно тегло 0,4 (може би това е елементът короний на Янг), а в нулевата редица, в нулевата група – пределен елемент с нищожно малко атомно тегло, неспособен на химични взаимодействия и притежаващ вследствие на това изключително бързо собствено частично (газово) движение.

Тези свойства може би трябва да се припишат на атомите на всепроникващия световен етер. Мисълта за това е посочена в предисловието към това издание и в руска журнална статия от 1902 година…“

 

„Основи на химията“, VIII изд., 1906 г., стр. 613 и след.

 

Короний е името, дадено на елемент, който учените през XIX век предполагали, че съществува в короната на Слънцето. Изследователите наблюдавали непозната зелена ивица в спектрите на слънчевия ореол, която е видима само при пълно слънчево затъмнение. Независимо един от друг Чарлс Аугустъс Янг и Уилям Харкнес наблюдавали зелените емисии при 530.3 нанометра по време на слънчевото затъмнение на 7 август 1869 година.

Тази ивица не отговаряла на спектъра на нито един познат елемент, и за това било предложено името короний като източник на цвета.

През 1930 Уолтър Гротриан и Бенгт Едлен идентифицирали природата на зелените ивици. Те разбрали, че те не са предизвикани от непознат елемент, а от силно заредено желязо, Fe13+.  Силно заредени метални йони са отговорни и за други, преди неидентифицирани ивици в слънчевите спектри.

Сега нютоний се използва като работно име за все още неоткрит елемент с атомен номер 119. Символът му е Nw, в научната литература се среща като унунениум (Uue) или елемент 119. В периодичната система  това трябва да е седмият алкален метал и първият елемент от осми период. Унунениумът е сребрист течен метал при 25°C, но замръзва при 20°C.

Нютоний на практика не се среща на Земята. Този елемент може да бъде синтезиран естествено само от най-големите супернови или огромни сблъсъци на неутронни звезди, защото за направата му се изисква огромно количество енергия. Изчислено то количество нютоний в цялата Вселена е 1.04 × 1027 килограма, което е равно на половината от масата на Юпитер.

 

 

 


Станете почитател на Класа