Костите на жена от централноазиатски произход, открити на дъното на дълбок кладенец след насилствена смърт в древен град на територията на днешна Турция, помагат на учените да разберат движенията на населението по време на решаващ момент в човешката история.
Изследователите са я нарекли „дамата в кладенеца“, а костите й са били сред 110 скелетни останки на хора от преди 7500 до преди 3000 години, живели в регион на разцъфнала цивилизация, движещи се от територията на днешна Турция до Иран.
Проучването предоставя най-пълния поглед към днешна дата на генетиката, разкриваща движението и взаимодействията на човешките популации в тази област след появата на земеделието и възхода на градовете-държави, две забележителности в човешката история.
Останките от „дамата в кладенеца“, намерени в руините на древния град Алалак в Южна Турция, илюстрират как хората и идеите циркулират в региона.
Нейната ДНК показва, че тя е излязла някъде от Централна Азия – може би повече от 3 200 км или повече от мястото на което останките й са намерени. Тя умира на около 40 до 45 години, твърдят изследователите, вероятно между 1625 г. пр. Н. Е. И 1511 г. пр.н.е. Тялото й има признаци на множество наранявания.
„Как и защо една жена от Централна Азия ще се озове в Алалак, не е ясно“, казва археологът Филип Стокхамер от университета Лудвиг Максимилиан от Мюнхен. Той е и директор на изследователския център „Макс Планк-Харвард“ за археологията на древното Средиземноморие и съавтор на изследването, публикувано в списание Cell.
„Търговец? Роби? Брак? Това, което можем да кажем, е, че генетично тази жена е абсолютно чужда на района, така че е сигурно че тя не е резултат от междукултурен брак“, добавя Стокхамер. „Следователно самотна жена или малко семейство изминава това голямо разстояние преди повече от 3500 години. Как са успели да се придвижат на такова разстояние? Това е загадката. На края на пътешествието жената е убита. Защо? Изнасилване? Омраза към чужденци? Грабеж? И след това тялото й е било изхвърлено в кладенеца.“
