Телескопът "Хъбъл" засне сблъсък на галактики

Нов образ, заснет от космическия телескоп „Хъбъл“, на който на пръв поглед се вижда една галактика, всъщност е продукт на сблъсък между две спираловидни галактики, подобни на Млечния път, съобщи електронното издание space.com.
Резултатът е галактическото сливане, наречено NGC 2623 или Arp 243, което се намира на около 250 млн. светлинни години от нас и е разположено в съзвездието Рак. Досегашни изследвания показват, че когато две галактики се приближават една към друга, огромни количества газ се изсмукват от всяка от галактиките към центъра на другата, докато накрая двете не се слеят в една масивна галактика.
NGC 2623 се намира в последните етапи на процеса на сливане, като центровете на двете първоначални галактики вече са се слели в едно ядро. Издължените участъци, които се виждат на снимката, са две опашки от млади звезди, които са доказателство, че сливането действително се е състояло. По време на такъв сблъсък мащабната обмяна на маса и газове слага началото на формиране на звезди, което се наблюдава в двете опашки. По-ярката опашка, разположена в долната част на новата галактика, е богато населена с ярки звездни купове – 100 от тях са били открити с помощта на наблюденията на „Хъбъл“. Куповете са по-ярки от всички останали, които са наблюдавани досега в галактики, намиращи се по-близо до нашата. Тези звездни купове може да са се формирали като част от материал, свързан със северната опашка, или може да са се развили от отломки. В допълнение на този активен по отношение на формиране на звезди регион в двете галактически опашки се намират и много млади звезди в най-ранните етапи от тяхното еволюционно пътуване.
Някои галактически сливания, включително NGC 2623, могат да доведат до формирането на активно галактическо ядро, в което се задейства една от супермасивните черни дупки, намиращи се в центъра на двете първоначални галактики. Струпването на материя в посока на черната дупка води до формирането на акреционен диск, а енергията, която се освобождава от това движение, загрява диска и го кара да излъчва широк диапазон от електромагнитния спектър, включвайки обикновено всичко от радиовълни до видима светлина и рентгенови лъчи.
NGC 2623 например свети ярко в инфрачервения диапазон и принадлежи към групата на много ярките инфрачервени галактики. Снимките на сливането са били направени през 2007 г. от апарата Advanced Camera for Surveys, който е част от телескопа „Хъбъл“.

Станете почитател на Класа