Вместо да открият химикали, характерни за живота, роботизираните космически апарати, изследвали Марс, може да са ги унищожили, съобщава "Ню сайънтист".
При кацането си на Марс през 1976 г. двете сонди "Викинг" не са открили дори нищожни количества органични съединения. Дори и на Червената планета никога да не е имало живот, удрялите я комети и астероиди би трябвало да са разпръснали поне малко органични молекули по повърхността й. Това е накарало някои специалисти да предложат теорията, че органичните съединения са прочистени от марсианската повърхност от естествено съществуващите там високореактивни химикали като водородния прекис.
Миналата година спускаемият апарат "Феникс" също не откри органични съединения на Марс, но попадна на нещо друго, което би могло да ги прикрива - клас химикали, наречени перхлорати. При ниски температури перхлоратите са сравнително неактивни. Загрети до стотици градуса по Целзий обаче, те освобождават много кислород, който е силно активно съединение. Това може да унищожи всеки горим материал наблизо. Апаратите "Викинг" и "Феникс" търсиха органични молекули, като загряваха мостри пръст, за да анализират получените газове. Когато учени от космическия център "Джонсън" в Хюстън се опитаха да загреят по същия начин органични материали и перхлорати на Земята, възникналото горене не остави и следа от органичните материали.
Специалистите допускат, че железните окиси също им пречат да открият органичните съединения. Перхлоратите обаче са далеч по-силни. Затова е необходимо да бъде разработен нов подход. Космическият апарат "Екзо Марс" на Европейската космическа агенция, който трябва да бъде изстрелян през 2016 г., ще бъде оборудван с апарат, способен да открие органичен материал в концентрация само няколко части на трилион. Той също ще загрява мострите, но във вода, а в нея органичните материали не могат да изгорят.
Органичните химикали не са единствените, които липсват на Марс. Специалистите от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА са озадачени и от липсата на карбонатни соли. Преобладаващите скали на планетата са базалтови. Изветрянето би трябвало да ги превръща в глина плюс положителни йони. Тези йони би трябвало да реагират с въглеродния двуокис в атмосферата и да образуват карбонатни соли. На Марс те обаче са твърде оскъдни. Според някои учени това говори, че атмосферата в миналото е била с различен състав. Други обаче предпочитат да получат възможност да изследват самите скали.