Акцент 1: Бурно минало

Олег Абрамов и Стивън Моизис обаче оспорват тази хипотеза. Двамата геолози са използвали данни от лунни скали, метеоритни проби и набраздените повърхности на съседните планети, за да създадат триизмерния си модел, който пресъздава условията на „бомбардировката“. По време на тази симулация учените произволно са „сблъсквали“ виртуалната Земя с астероиди и са наблюдавали последиците.
Според данните, събрани от учените, „късната бомбардировка“ е била доста по-мека от апокалиптичните представи за нея и е невъзможно тя да е унищожила целия живот на планетата. Първо, специалистите отхвърлят идеята, че астероидните удари са генерирали толкова много топлина, че да изпаряват океаните. Те смятат, че дори по време на „късната бомбардировка“ е имало достатъчно вода, която да охлади зоната на попаденията и симулацията потвърждава предположенията им.
Другият фактор, който изтъкват, е дълбочината. От изследвания на съвременни микроби геолозите стигат до заключение, че преди 3,9 млрд. години на дълбочина 4 километра под повърхността на Земята би могло да са процъфтявали колонии микроорганизми – достатъчно далеч от страшните удари, за да оцелеят.
Абрамов и Моизис обаче не спират дотук. В хипотезата си геолозите предполагат, че животът може би се е появил много по-рано от „късната бомбардировка“ - преди 4,3 млрд. години, което изпреварва със стотици милиони години досегашните предположения.