Ако тъмните атоми и състоящите се от тях звезди и галактики съществуват, то те са не повече от 5% от цялата тъмна материя, а не 15%, както се смяташе.
Повечето модели за тъмната материя смятат, че основно тя се състои от вимпове (WIMP) – масивни слабо взаимодействащи помежду си частици. Поради слабото взаимодействие те не създават по-големи структури, както в случая с обикновената материя, затова, смятат повечето теоретици, тъмните атоми и тем подобни явления просто не съществуват.
Но през 2013 г. е предложен модел, в който 15% от цялата тъмна материя принадлежат на частици с малко по-други параметри, които могат да създават атоми тъмна материя. Е, щом има атоми, не е далеч и до образуването на тъмни звезди и дори галактики.
Екип изследователи начело с Франсис-Ян Сир-Расин от Лабораторията за реактивно движение на НАСА се заели да проверят съвместима ли е такава хипотеза с реалните наблюдения.
С изстиването на Вселената и образуването на атоми в нея колебанията и пертурбациите, съществуващи в първоначалната плазма, трябва да са се „вледенили” в реликтово лъчение – първата светлина, излъчена около 380 000 години след Големия взрив. И такива вълни трябва да са се отразили на днешното разположение на галактичните купове.
И така, ако тъмната материя след изстиването на ранната Вселена наистина е формирала атоми, то трябва да са се образували и съответните звукови вълни, които неизбежно биха повлияли на разпределението на видимата материя.
За да разберат дали това е така, учените използвали последните данни от космическия телескоп „Планк” и редица други източници. Уви, нито в реликтовото лъчение, нито в разпределението на галактичните купове открили следи от „тъмни” звукови вълни.
Това означава, че дадена част от тъмната материя тогава не е взаимодействала, тоест не е могла да образува атоми. Но съдейки по отсъствието на следи от такъв процес в сегашните наблюдения, частта от тази тъмна материя не е превишавала 5% от общото й количество във Вселената.
„Ние не изключваме взаимодействие на частиците тъмна материя помежду си – казва Сир-Расин. – Всъщност ние предоставяме на този модел пътища за организирано отстъпление.”
