Учени от японския Научен институт за изследване на мозъка RIKEN са открили два мозъчни сигнала в префронталния кортекс, които участват в механизма, по който хората предсказват решенията на другите, предаде “Сайънс дейли”. Резултатите им подсказват, че двата импулса, всеки от тях в отделни области на мозъка, определят баланса между очаквани и наблюдавани избори и стимули, позволяващи на хората да предсказват действията на други с различни ценности от техните собствени.
Всеки ден хората са изправени пред ситуации, в които трябва да предвидят какви решения ще вземат други хора. Това е от първостепенна важност за социалните взаимодействия в личния и професионалния живот. Невралните механизми, водещи до тези предсказания, с които хората се научават да разбират ценностите на другите и да използват тази информация, за да предвиждат техните решения, дълго време оставаше мистерия.
Изследователите от института RIKEN вече са осветили тази мистерия в изследването си, което е публикувано във “Неврон”. Те описват за първи път процеса, показващ как хората се научават да предсказват чуждото поведение, като използват ментална симулация на ума им. Смята се, че научаването на ценностите и начина на мислене на друг човек изисква симулация на ума му: използването на собствените познати умствени процеси, за да стимулираме непознатите процеси в ума на другия. Въпреки че е просто и интуитивно, това обяснение е трудно за доказване поради факта, че е трудно да се отделят собствените мозъчни сигнали от симулираните.
Изследователите Шинсуке Сузуки и Хироюки Накахара от Лабораторията за интегрирана теоретична невронаука в RIKEN са се заели да отделят тези сигнали, като са използвали функционален магнитен резонанс (fMRI). Първо те са изследвали поведението на хора, докато те са играели игра, като са предсказвали поведението на другите, базирайки се на познанията си за тях и техните решения. След това са генерирали компютърен модел на процеса на симулация, за да разгледат мозъчните сигнали, на които се основава предсказването на чуждото поведение.
Авторите са открили, че хората симулират решенията на другите, като използват два мозъчни импулса, кодирани в префронталния кортекс – областта от мозъка, отговаряща за висшите когнитивни функции. Единият от тях засяга очакваната стойност на наградата за другия човек и е наречен “сигналът за поощрението”. Той засяга различието между ценностите на другия, симулиран в нашия мозък, и ползата от наградата, която другият човек всъщност е получил.
Вторият импулс се нарича “сигнал за действие”, като засяга очакваните действия на другия, предсказани от симулирания процес в нашия ум, и това, което другият човек всъщност е направил.
Учените са доказали, че “сигналът за поощрението” се обработва във вентромедиалния префронтален кортекс. От друга страна, “сигналът за действие” се намира в дорсомедиалния предфронтален кортекс.
“Всеки ден общуваме с различни други индивиди”, заявява Сузуки. “Някои може да споделят сходни ценности с нас и за това общуване симулацията, използваща само сигнала за поощрението, може да е достатъчна. Но други хора с различни ценности може да са много различни и тогава сигналът за действие може да стане много важен.”
Накахара смята, че техният подход, използващ математически модели, базирани на човешкото поведение с мозъчно сканиране, ще бъде полезен, за да се отговори на широк спектър от въпроси за социалните функции, използвани от мозъка. “Това познание може да помогне да се подобрят политическата, образователната и социалната система в човешките общества”, казва японският учен..