Доколко сме целеустремени, общителни и можем да се контролираме, зависи до голяма степен от нашите гени, а не толкова от възпитанието и социалната среда, показва изследване на Университета в Единбург, цитирано от „Дейли телеграф“. Това откритие противоречи на широкоразпространеното схващане сред психолозите, че средата, в която израстваме, има много по-важна роля за формирането на нашата идентичност от наследствеността.
За да стигнат до своите изводи, учените наблюдават над 800 двойки близнаци, за да категоризират техните индивидуални качества и за да разграничат влиянието на природата и на възпитанието. Сравняването на еднояйчни близнаци, чиято ДНК е еднаква, и разнояйчни близнаци, чиито геноми са не по-близки от тези на други братя и сестри, е често използван подход за установяването на ролята на наследствеността. Учените стигнали до извода, че идентичните близнаци споделят едни и същи черти на характера два пъти по-често от разнояйчните близнаци, което означава, че наследствеността е решаващ фактор. Резултатите показват, че гените са много по-важни от начина на живот поне що се отнася до самоконтрола, който е „буквално“ отпечатан върху нашата ДНК. Гените ни до голяма степен определят и доколко сме упорити, както и социалните ни умения и способността ни да се учим, а това са все важни за успеха качества. „Винаги сме се питали защо някои хора успяват в живота, имат добри връзки и постигат целите си, а други не. Досега ролята на семейството и средата се смятаха за определящи. Сега обаче откриваме, че наследствеността има огромно влияние“, обяснява проф. Тимъти Бейтс. „Най-сериозният фактор, който открихме, е самоконтролът. Гените определят доколко сме способни да се въздържаме и да продължаваме да преследваме цели, когато сме изправени пред трудности, да реагираме положително на предизвикателствата“, добави той.